Воят срещу сина на Стефан Данаилов - защо не искаме да ни говорят за Бог и за любовта?

Хората не спират да ме учудват - скачат да оплюват всеки, който каже, че любовта и промяната ни към добро ще спасят света. 
Защо толкова ни плаши това? Защо човек, който ни говори с прости думи за Бог и любов, може да бъде обявен за луд, смешник, мошеник и какво ли не?
Такъв е случаят със сина на Стефан Данаилов - Владимир. Преди влизането си във ВИП Брадър и дни след като се върна с майка си от Щатите той започна да събира млади хора в Южния парк, където направи серия от беседи, напомнящи по смисъл беседите на Дънов.  Говори по същия начин, увлича хората след себе си, обяснява просто и ясно за ролята на нас, българите, през оставащите месеци на 2012-та. 
Дано да му дадат повече да говори във В

ИП брадър - ще спаси душите на много хора, които се лутат и не знаят какво се случва. Защо от българите трябва да започне духовната промяна и защо трябва да се върнем към Бог, да повярваме истински в него, за да ни има?

По повод на обвиненията към поредния човек, който ни говори за любов и Бог, определен дори като  изчадие и какви ли не глупости от хора, които претендират, че са вярващи, отново задавам дежурните въпроси, които възникват при такива обвинения:

- кой е създал тогава това адово изчадие, както го нарекоха опонентите му във фейсбук? 

- Защо Бог всички ни е създал, защо сме негово проявление? 

 През 2012 година не е зле всеки от нас да говори за любов. За да ни има и след тези три дни в края на годината, които ще ни променят и ще започнем да мислим като Владо - той ни дава готовата информация, без да се налага с формули от математиката и физиката да стигаме до нея. Затова хората, които го разбират, са му благодарни. 

Не е нужно всички да го разбират. Но е странно, че хора, които говорят за Бог, съдят другите какво правят и защо го правят, определят ги като лъжци или изчадия. 

Най-важните хора в човешката история са хората на словото. От тях тръгва еволюцията ни. Затова и в най-важната книга на цивилизацията ни пише: В началото бе словото. 

Хората на словото остават в човешката история и никой не ги забравя. Другите ги следват векове. Аз също имам самочувствие на човек на словото. И мен някои ме разбират, други не. От 6 годишна пиша, умувам, разсъждавам - това ме прави човек. 

Другото - дори не заслужава да го коментираме.