вторник, 18 септември 2012 г.

Воят срещу сина на Стефан Данаилов - защо не искаме да ни говорят за Бог и за любовта?


Хората не спират да ме учудват - скачат да оплюват всеки, който каже, че любовта и промяната ни към добро ще спасят света. 
Защо толкова ни плаши това? Защо човек, който ни говори с прости думи за Бог и любов, може да бъде обявен за луд, смешник, мошеник и какво ли не?
Такъв е случаят със сина на Стефан Данаилов - Владимир. Преди влизането си във ВИП Брадър и дни след като се върна с майка си от Щатите той започна да събира млади хора в Южния парк, където направи серия от беседи, напомнящи по смисъл беседите на Дънов.  Говори по същия начин, увлича хората след себе си, обяснява просто и ясно за ролята на нас, българите, през оставащите месеци на 2012-та. 

Дано да му дадат повече да говори във В
ИП брадър - ще спаси душите на много хора, които се лутат и не знаят какво се случва. Защо от българите трябва да започне духовната промяна и защо трябва да се върнем към Бог, да повярваме истински в него, за да ни има?


По повод на обвиненията към поредния човек, който ни говори за любов и Бог, определен дори като  изчадие и какви ли не глупости от хора, които претендират, че са вярващи, отново задавам дежурните въпроси, които възникват при такива обвинения:


- кой е създал тогава това адово изчадие, както го нарекоха опонентите му във фейсбук? 


- Защо Бог всички ни е създал, защо сме негово проявление? 


 През 2012 година не е зле всеки от нас да говори за любов. За да ни има и след тези три дни в края на годината, които ще ни променят и ще започнем да мислим като Владо - той ни дава готовата информация, без да се налага с формули от математиката и физиката да стигаме до нея. Затова хората, които го разбират, са му благодарни. 


Не е нужно всички да го разбират. Но е странно, че хора, които говорят за Бог, съдят другите какво правят и защо го правят, определят ги като лъжци или изчадия. 


Най-важните хора в човешката история са хората на словото. От тях тръгва еволюцията ни. Затова и в най-важната книга на цивилизацията ни пише: В началото бе словото. 


Хората на словото остават в човешката история и никой не ги забравя. Другите ги следват векове. Аз също имам самочувствие на човек на словото. И мен някои ме разбират, други не. От 6 годишна пиша, умувам, разсъждавам - това ме прави човек. 


Другото - дори не заслужава да го коментираме. 


 



Няма коментари:

Публикуване на коментар

А ЗА БЕДНОСТТА НА ДУШИТЕ НИ КОЙ ЩЕ ПРОТЕСТИРА?

Новината за деня, която няма да чуете от нито една медия е, че докато протестираме срещу високите цени, никой не се сеща да протести...