Новата ми книга ще се казва: "Как башсофиянци станаха селяни, за да избягат от селянията". Защо? Защото не се издържа вече.
Отивам вчера в селския ни магазин (селски, ама до звездите от Американското градче в Панчарево) и до мене чака ред Андрей от Сблъсък.
"Какво правиш в това село?", чудя му се аз, а той отговаря: "Ами и аз вече съм местен от скоро".
Собственикът на магазина, който се суети около нас, вика: "Защо така, нека и ние имаме хубави хора за съседи". А аз му казвам в типичния ми скромен стил: "Така е, господине, аз затова дойдох тук, да ви крася селото"...
Но пък се зачудих на Андрей, все пак и той като мен е роден на жълтите павета, за разлика от другите ни съседи в Американското градче :)))))
Обаче - какъв шок изживях в тоз магазин. Покрай мен и майка ми, която ме чакаше в колата. Собственикът на магазинчето взел торбите и тича към автомобила. Майка ми - стресната, не му отваря. Аз й казвам: "Майко, човекът ми помага да не нося багажа" и тя чак тогава се поуспокои.
Та такива ни работи на село. Затова бягаме от София - там не се диша вече от напудрена селяния, която още вони на оборски тор, но пък я замазва с тонове маркови аромати :))))
Коментари
Публикуване на коментар