понеделник, 27 август 2012 г.

Ако Паисий се роди отново



Ако Паисий се роди отново, какви ли думи ще използва, за да събуди заспалия български лъв? Със сигурност отново ще говори с още по-остри думи от тези:
О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това българите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах. (Паисий Хилендарски, Предисловие към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история)

Много от великите българи, подобно на Паисий, използват жлънчи обидни думи и яростни обръщения към народа, който явно не реагира така, както борбеният дух на тези българи изисква:
П. Р. Славейков:
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат. ("Не сме народ")

Ботев:
Аз веч нямам мило драго,
а вий... вий сте идиоти! ("В механата")

Всеки един българин стига до момент, в който заради изобилието от противоречива научна и ненаучна информация си задава въпроса: В крайна сметка къде са корените на българите? И започва да търси.
Попада например на сайта http://www.fenomenibg.com/modules/news/article.php?storyid=42 и там чете:
""Днес, когато българите се събуждат от вековната летаргия, в която ги е държала една властна и тъмна воля, те не трябва да търсят ключовете на достойнството си под светлината на международната политика, военни групировки и икономически отношения, а там, където са ги загубили – при вечните си исторически корени.
Враговете на нашия народ са се постарали да скрият тези корени и по нихилистичния римски принцип “Разделяй и владей”, балканските българи бяха изкуствено разединявани чрез фалшифицирането на македонска, тракийска, добруджанска и други “народности”, насъсквани срещу тях; а волго-уралските българи са именовани съответно татари, чуваши, башкири, чеченци.
Постарали са се територията ни да намалява като шагренова кожа – навсякъде граничим с наши земи.Древната ни история бе скрита, а новата – изопачена.
Всичко бе съзнателно славянизирано тук и татаризирано на Волга.
Затова се криеше и изопачаваше:
- българската територия отпреди Новата Ера.
- траките – не фигурират в учебниците, въпреки многобройните им храмове.
- Истината за българските империи и техните креации.
- Славната Велика България и какво е направила за Европа.
- Петте български държави на картите от IX век.
- Приноса на богомилите за Новия свят.
- Българска история се изучава само в XI клас""....
Тук отговор на въпроса за корена ни не е даден.

Продължаваме да четем в http://e-psylon.net/dot/index.php?item=article&action=view&article_id=1566:
""Как беше открита древната българска цивилизация":
Преди два и половина века за първи път е бил установен фактът, че България е била създадена от един особен народ, различен от славяните и наричан с изкуственото име прабългари, протобългари, а от някои английски автора дори първобитни българи...
На базата на тези надписи В. Бешевлиев установи, че населението в някогашната българска държава се е деляло на три големи съсловия – боили, багаини и обикновен народ, наричан българи.
Подобно съсловна структура е имала някога и една от най-старите източни държави – Персийската империя...
Авторите, които продължават да я третират като племенен съюз обикновено прибягват до софистичното предположение, че своите надплеменни и централизирани органи и атрибути българската държава е придобила на един късен етап – някъде около началото на девети век след въвеждането на Крумовите закони и в съответствие с това твърдят, че на ранните етапи тя е била все още сходна с племенните съюзи, а не държава в строгия смисъл на думата.
Срещу това предположение обаче стои един твърде интересен факт...Запознаването ни още преди повече от 15 години с тези езици показа, че дори до днес в Грузия и съседните с нея кавказки земи са оцелели почти всички основни български държавни титли..."" и в допълнение ни убеждават, че коренът ни е на изток и са заселници по балканските земи: "..древните българи са имали своя държавна уредба още преди да се заселят в балканските земи, поради което те не са изпитвали никаква реална потребност да се учат на държавен живот от съседната Византийска империя...""

По повод на забравата на корените ни попаднах на много интересно четиво за анкета сред българите за най-популярните исторически личности. От древността липсват имена, най-назад българите се връщат до Аспарух. И толкова. Всичко това е резултат от лъжите и манипулациите, с които е изкривено съзнанието на българите.
Когато говорим за необходимост да знаем корена си и за вредата от манипулацията с цел забрава на корена това не е никак случайно. Когато едно дете не знае кои са родителите му и откъде са дошли, лесно може да се мачка съзнанието му. Така е с народа ни. Според едно изследване за популярността на историческите ни личности, няма нито едни име от древната ни история. Българите гласуват за имена от Аспарух насам. Ето какво пишат авторите на изследването, което е съпоставено с анкета на сърбите: "Както може да се види от таблиците, периодът на античността изцяло липсва от първите места. За сръбската памет това е саморазбиращо се – доколкото сърбите са единственият народ на Балканите, който не изобретява престижни антични предтечи. 5 По-необяснима би била тази „забрава” при българите, ако вземем предвид усърдието – особено по времето на комунизма, когато беше създаден цял институт по тракология – за „припомняне” на славната „ни” тракийска древност. Дори Орфей не е споменат, да не говорим за царете и тяхната долина в казанлъшко. 6 Очевидно – въпреки продължаващите усилия за популяризиране на археологическите открития от епохата на античността – обществото ни все по-малко се сеща за тракийското като за „българско”…
Средновековието е много по-широко представено. Подобаващ интерес, разбира се, е посветен на първооснователите. В българския случай това са топоси от областта на политическото: основаването на българската държава (5,6%, второ място) и хан Аспарух (5,1%). При сърбите демиургът Стефан Неманя изцяло отсъства, но основателят на църквата св. Сава е получил 8% (четвърто място).
Подобаващо са представени и периодите на най-голямо териториално разширение на средновековните държави: Симеон Велики е на трето място (5,6% - само с 0,3% след Ботев) в българската извадка, а Душан Велики е отпратен доста по-назад (макар и със сравнимите 4%). Също 4% събират (общо) „Душановото царство” и „времето на Неманичите и св. Сава”. Видно е, че периодите на възход имат по-голям дял в българската, отколкото в сръбската памет.


При анкета сред българите става ясно, че над 50 % от тях са усвоили историята единствено от учебниците, по които са учили. В различните епохи тези учебници са обслужвали различни политически и идеологически цели, но никога не са имали за цел да формират гордо национално самочувствие у българите. Нито пък да им дадат познание за древен духовен народ и лидер на два континента - Европа и Азия. Затова и до днес в учебниците ни българската история започва от Аспарух, но и на него не му се отделя особено внимание. Ето какво сочи анализ на учебниците по история от 1878-а година до днес и как се е променяла политическата демагогия в тях:
Като предполагаемо обяснение за поставянето на основателя на Дунавска България в периферията на националната гордост би могло да се спомене фактът, че за периода 1878-1943 г. учебникарската литература отразява в повечето случаи Аспарух като „завоевател и обединител“. 22 В учебниците от 50 -те години се явява в същия образ, подсилен обаче от наложената от марксизма славянизация, в чийто контекст се изразява тезата за наличието на условия за създаване на „славянска“ държава и без нахлуването на Аспаруховите орди. 23 И тъй като се набляга на разширяването, издигането на държавата и по времето на Крум, чийто враг е несъмнено Византия, епизодът с Никифоровата глава отсъства. Той се появява на по-късен етап в учебната литература, т.е. през 70 -те години, за да изчезне от страниците им през последните години, включително и в днешна Гърция. 24 Принципното отсъствие във всички учебници на значим акцент при образа на Аспарух го поставя на по-ниско ниво по популярност от Крум. Може да предположим, че случаят с Крум-Никифор е идентичен с гръцкия стереотип за Василий Българоубиеца, където също победата над врага генерира гордост и достойнство, широка популярност и слава.

Като става дума за император Василий ІІ – „силен и жесток“ – едва успял да се спаси от битката при Траянови врата (986 г.), но неговата победа в битката при с. Ключ в Беласица и крахът на Самуиловата войска са причина за появата на прозвището „Българоубиец“. 25 Това така популярно в масовото съзнание не само на българите, но и на гърците прозвище, търпи промени в последните години. Случката с чашата на Крум е намерила решение в българското образование, или поне в последния учебник за пети клас тя липсва. 26 За „Българоубиеца“ резултатите са налице и в двете съседни балкански страни. В учебния материал, датиращ след 90 -те години прозвището е заличено:

След смъртта на Василий ІІ отношението към българите се променило. Неговите наследници започнали да гледат на тях като на покорен народ. Презирали ги, защото ги мислели за диви и невежи. 27
Скоро след това Арон влязъл в тайни преговори с Василий ІІ, което разгневило Самуил, и той го наказал със смърт. 28
С приемането на България в Европейския съюз петнадесет града в Гърция, в които съществуваха улици с название „Василий Българоубиец“, бяха преименувани на „император Василий II”. Последва и редакция на утвърдени гръцки учебници по история. 29 Прозвището отсъства и в публичното пространство у нас или в „ключовото“ пространство до с. Ключ (Петричко) и по-точно в историческите сведения за събитията в Беласица, изложени в парка-музей „Самуилова крепост“, както и в Интернет статиите в Уикипедия. 30 Отсъствието на „Българоубиец“ и изобщо на емоции, епитети в посочените текстове е продиктувано не само от линията към политическа коректност на Евросъюза, но и от реакциите на някои крайно националистични среди у нас. В този случай бихме могли да приемем, че колективната памет е донякъде придвижена към т.нар. край на историята не с „братска“, а с европейска помощ.
http://balkansbg.eu/bg/content/e-sadarzhanie/305-education-in-history-and-emotions.html

С две думи - няма наука, всичко е политика и интереси. Но интереси, които са против националните ни интереси. Тоест - всичко зависи от нас, няма как да чакаме някой друг да опази българското.

А това е карта на Аспарухова България, която ни изпратиха българи-патриоти, преселници в Украина. Те и до днес пазят двата гроба на създателите на Дунавска България - Кан Кубрат и Кан Аспарух. Въпреки, че официалната политика на Украина отрича все още тези погребения, които нямат аналог в световната история.
Тази карта я няма в учебниците ни. Там дори не обясняват на децата защо Аспарух само е пресекъл Дунава, за да освободи българите, които са живеели тук от Византия. Не ни казват и защо тогавашна България е обхващала доста по-различна територия от това, което е в учебниците ни. И че наследниците на Кубрат са създатели на Киев...

 Карта на Аспарухова България от 7-8 век, което напълно дава яснота, защо според историческите хроники Аспарух само е пресякъл Дунава, за да присъедини и българите от южната част на реката към Аспарухова България, която се е простирала по цялата северозападна част на Черно море, както и голяма част на Украина, днешна Румъния и т.н.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАК АРХЕОЛОГЪТ КРАСИМИРА ЛУКА СПЕЧЕЛИ ПРОЕКТ НА ЮНЕСКО И СЕ ОКАЗА НЕУДОБНА

   Археологът Красира Лука е заръвшила  археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 2000 г. е председател на Българско...