Защо религията е толкова близо до властта и парите, и толкова далече от ХРИСТОС?

С идването на руския патриарх Кирил в България се появиха информации в огромен брой медии за неговия не толкова християнски начин на живот. Такива заглавия, които ни карат отново и отново да си задаваме въпроса:

Близостта на религията до властта и парите и разминаването й с делата и мисията на Христос ли са причината българите да са най-духовния народ, но и най-нерелигиозен. Защото делата на църквата като институция имат общо с делата на нашия учител Христос колкото..... дори не мога да намеря сравнение. 
Хубавото е все пак, че има толкова много духовни служители в църкви и манастири, които наистина дават вяра и надежда на хората. Такива сме имали и в миналото ни и точно те са отстоявали великия дух на българите. 

Често се питам: Защо гърците са толкова религиозни и толкова бездуховни, а ние сме обратното?

Според мен, тъй като предшествани от византийците те стоят като интереси и манталитет зад манипулацията на църквата, създадена от тях, те са я изградили по свой образ и подобие. Затова толкова вярват в нея. Българите не са имали доверие на тази църква, защото не са разбирали дейността й като духовност, а са я виждали като метод за трупане на средства. Духовен народ не може да приеме за религия система, свързана с трупане на материални блага. За Ватикана - да не говорим...

Може би ние, като духовен народ, бихме приели църквата, ако си влезе в ролята на духовен водач, без стремежи към властта, парите и имотите. Но това изключва поп с мерцедес за 100 хиляди евро. Звучи малко неубедително, когато караме българите да вярват в тази институция. Това изключва и църковен скандал за пари и църковни имоти, разнасян месеци по медиите. Не съм сигурна, че с подобни действия на църквата българите ще станат религиозни колкото гърците. 

Едно от внушенията, които ни се правят, е че без репресивността на държаваната машина, която е допълнение и продължение на вековната репресивност на църковната машина, няма да има ред и нормални човешки отношения межд хората. Ще се избием като пилета, най-вероятно. 

Но ако приемем, че Христос ни е дал пример за човечност, той не е наказал нито един човек, не е осъдил никого, не е обвинил никого. Единствено изпуска нерви когато разгонва търгашите от храма. И това го разпъва на кръста. 

Неговият урок към нас е - Бог е любов. Религията обаче не харесва този урок и го подменя със страх, власт и подчинение. Както прави и държавата. Двете институции толкова се харесват и допълват, че ако днес се роди отново Христос, не се знае дали няма да последва съдбата си отпреди 2 хиляди години...

Защото за разлика от Христос - държавата и църквата нямат нищо против търгашите в храма и днес, дори се възползват от тях. 

Защото човек да съди справедливо други човеци не е възможно.  

Защото трябва да ни възпитават, че само Онзи горе може справедливо да ни отсъди. 

И тогава всеки от нас ще си знае мястото и ще мисли, преди да вреди на другите. 

Когато държавата съди е способна да стигне до карикатурния момент, описан в новосъздадения ни фолклор:  За кокошка няма прошка, за милиони - няма закони. 

Как тогава да вярваме, че някой друг, освен Онзи горе, може да ни съди справедливо? Ако на човеците от ранна възраст им се повтаря урока на Христос, че Бог е любов и всичко около нас трябва да е изпълнено с тази любов, и всичко, което правим, да се прави с любов, кой от нас ще мисли за злото? 

Освен това Христос ни показва, че без да има власт, без да има пари или каквато и да е материална подкрепа, само със силата на Словото Той променя хората към по-добро. Те и до днес повтарят името му с любов и доброта. 

Не му е била нужна нито власт, нито държава, нито пари, за да успее в това, за което е дошъл. Това е истината. 

Защото само със силата на Словото и с доктрината Бог е любов можем да живеем в по-добър свят. Ако ние сме наистина ученици на Христос, от държавите и религиите няма да има нужда, а това най-много ги плаши. 

Затова полагат толкова усилия, за да оправдаят съществуването си.

Затова имаме още път да извървим, докато светът ни се превърне в Рай,  в който царува Божествената матрица: Бог е Любов!