вторник, 7 февруари 2012 г.

ЗАЩО ИМА ЗЛО? ЗАРАДИ ПРАВОТО НА ИЗБОР, КОЕТО НИ Е ДАЛ СЪЗДАТЕЛЯТ



ЗАЩО ИМА ЗЛО? ЗАРАДИ ПРАВОТО НА ИЗБОР, КОЕТО НИ Е ДАЛ СЪЗДАТЕЛЯТ


Когато говорим са тъмни сили, дали не объркваме идеята за нашия Създател, който е сътворил всичко в нас и около нас. Бог е любов. В него няма тъмни сили. 


Къде са  тези тъмни сили и тъмни ли са те, или смисълът е друг?


Когато говорим за тъмни сили, аз ги намирам само в нас хората. Никъде извън нас ги няма. Проявата на зло от нас е резултат от липсата на съзряване и осъзнаване, за мен това е проява на дивото и зверското - в разни цитати от среща с неземни и по-развити от нас цивилизации често се среща това определение за нас. 
. Тоест - докато ние сме като зоопарк в очите на по-развитите и неземни цивилизации, ние ще имаме проява на зло. Когато осъзнаеш, че Създателят е едно безкрайно добро и ти си част от него, когато си счупиш главата след серия от лъжи, злодеяния и подлост, в следствие на което животът ти отива на кино, осъзнаваш някакви човешки истини. И имаш както винаги свободата да избереш - ще се промениш ли към това добро, което те е създало или ще си зверче, което вредейки на другите, убива себе си...
Как се проявява злото в нас през изминалите не сто, не двеста, а хиляди години и защо не сме се променили за това време, а оставаме зверчета?
Не чак толкова отдавна, преди едва 70 години, нашата уж развита цивилизация допуска унищожение на милиони хора, всички те, както и ние, сътворени от Създателя! 
Кой може да си позволи да сложи край на милиони животи и защо Всевишният е допуснал това да се случи? 
Пак стигаме до правото на свободен избор, което ни е дадено, за да научим най-важния си урок - да бъдем Човеци. 
Често ни говорят за съдба и карма, която се утежнява от нашите действия, ако те са навредили някому. 
Според всичко, което сме чели за тежестите върху тази карма, излиза, че животът ни предлага да избираме и това е наше свободно право - да бъдем добри или да вредим на другите. 
Ако сме във войската на Сталин и Хитлер и трябва да убиваме невинни - правим ли го и с какво оправдаваме това свое действие? 
Ето и кратки анализи и коментари на две от най-зверските и касапски изяви на човешките ТЪМНИ сили.


Сериозни издания като "Комсомолская правда","Московская правда" и "Комерсант" стигат до едно фрапиращо число за жертвите на Сталин. Александър Солженицин в „Архипелаг Гулаг” определи загубите на СССР по време на войната на около 45 милиона, включително и с избитите като „ренегати от фронта, т.е. разбирай – попадналите в немски плен”. 
    Тези цифри стреснаха руските историци и в края на 90-те години на 20 век „официално” приеха, че става дума за 26.6 милиона жертви по време на Втората световна война. 
  Кому е било нужно цялото това море от кръвопролития? На един човек, който е накарал хиляди други да убиват? Какво са постигнали с това свое действие? Нищо! Никой не е заживял по-добре след подобна проява на жестокост... 


Заживяхме ли по-добре и научихме ли се на човещина след като демонстрираме вяра в Бог и следване на стъпките на Христос?


Две хилядолетия след като Христос ни показва пътя, за да сме човеци, е възможно да се родят двама, които да обърнат този път, все едно Христос никога не е бил тук?!? И да повлекат след себе си милиони, които забравят това, което 2 хиляди години се проповядва в християнството. 
Да не забравяме, че в името на Христос, който проповядва, че Бог е любов, са извършени част от най-големите касапници в историята на човечеството.


Защо е толкова противоречиво отношението към Кръстоносните походи и защо те нямат нищо общо с християнството, независимо, че Ватикана застава зад тях?


В интервю за списание Аргументи, историкът, философът и религиоведът Александър Дворкин отговаря на въпроса: А по какъв начин походите противоречат на християнското вероучение? Нали това е била свещена война за освобождаване на Гроба Господен?
- Самата идея за свещена война е съвършено несвойствена на християнството. И в ранното християнство, по-късно и в Православието, е имало достатъчно нееднозначно отношение към военната служба. Имало е християни, които са служели в армията и са ни известни канонизирани от Църквата мъченици-воини, но е имало и християни, които са отказвали да воюват. По различни причини. 
Първо, армията е била езическа и е възниквал въпросът за принасяне жертви на идолите - а мисля, че на всички е известно как християните решават този въпрос за себе си. 
Второ, изобщо не е било ясно може ли християнинът да участва във война. Тук мненията се разделяли. В крайна сметка, приели, че християнинът може да участва в отбранителна война и даже трябва да защитава своите роднини, близки, земята си. Но в същото време никой не е отменил заповедта “Не убивай”.  
Дворкин допълва нещо много важно: "В християнския Изток никога не е имало романтично отношение към професията на военния, към рицарската смелост и тям подобни - всичко това, което се е култивирало в младите християнски държави на Запад, които са наследили култа към войната от своите езически предци. Младата кръв е кипяла, войните в Европа са се водили постоянно. А византийците възприемали войната като сурова необходимост и по всякакъв начин се стремили да я избягват, като предпочитали да плащат данъци на варварските племена, вместо да влязат в кръвопролитие. Още повече, че това било икономически по-изгодно, защото разходите за водене на бойни действия при всички случаи били по-големи. Освен това по този начин им се удавало да подчинят тези племена и да ги използват. Войната в някакъв смисъл им се струвала позорно дело; възприемали я като провал на политиката и още по-позорна им се струвала войната между християни.
Светът лежи в зло, ние сме несъвършени и именно затова ни е необходим апарата на насилието, с който си служи всяка държава - армия, полиция, съдебна система. Да, това също е зло; но по-малко зло в сравнение с кървавата анархия и “закона на джунглата”. Ако светът беше съвършен, нямаше да има нужда от насилие. Тук можем да си припомним историята на еврейския народ в периода на Съдиите. Когато евреите поискали от Бога цар, Той им дал цар, но именно като по-малкото зло в конкретната ситуация. След като народът е загубил тази нравствена висота, на която би могъл да има Бога за свой върховен господар, то по-добре цар, отколкото пълна анархия. Така е и с войната - макар и зло, но все пак по-малкото, в сравнение с безнаказаните убийства и беззащитността на мирното население."
  Тоест - към войни и мракобесие са склонни младите цивилизации, които още живеят на принципа на канибализма, който им е останал от дивите предци... 
   Този канибализъм слага край на Византия и нейната цивилизация, в изграждането на която участват и нашите предци - траките. 
   Българският цар Калоян спира едно от нашествията на кръстоносците - през 1204 г., когато убиват, изнасилват, палят и рушат в православния център Константинопол. Калоян пленява, а по-късно убива техният водач - кръвожадният Балдуин. По това време се носят легенди, че Ватикана произнася смъртната си присъда спрямо българите и че тази присъда не е отменена и до днес. 
По-късно именно западните християни правят възможно навлизането на Османската империя на Балканите, която е подпомагана от британците и французите цели пет века, за да държи в кома православните държави. 
Това обяснява защо православната църква на Балканите не е двигала меч срещу християни, както католиците, а по-късно и православните руснаци, също наследници на нецивилизовани племена, решили да завземат територии, за да създават свои държави на мястото на установените вече. 


"В момента, в който забравим, че по-малкото зло е все пак зло, когато започнем да го считаме за безусловно добро - попадаме в капана. Когато започнем да мислим насилието като универсално средство за утвърждаване на истината, получаваме някаква друга версия на християнството, която руши всичко по пътя си и носи неизброими страдания. 
Кръстоносните походи са донесли много тъжни последствия на християнския свят. Преди всичко, заради тях пада Византия. А именно тя е удържала ислямското настъпление на Запад и в продължение на много векове е поемала върху себе си ударите на исляма, държейки го далеч от Европа. Нещо повече, Византия постепенно е отвоювала обратно територии, заети от исляма - и виждайки красотата и силата на византийската цивилизация, много мюсюлмани са се обръщали към християнството. Това е бил добре отработен механизъм; той е работел добре и всичко, което се е искало от западния свят е било да не пречи. Но кръстоносните походи нарушават този геополитически баланс", казва още специалистът и продължава: "До началото на кръстоносните походи християнското население в Палестина, Сирия, Египет е било не по-малко от половината, а според изчисленията на някои историци - дори мнозинство. Мюсюлманите са били управляващия елит, а тяхното отношение към християните е било, с изключение на възникващи отвреме-навреме гонения, напълно търпимо. Християните плащали особен данък “джиз”, но им е било позволено открито да изповядват вярата си. Нещо повече, византийският император е защитавал християнското население във всички ислямски територии, и тамошните владетели са признавали тази роля. А населението е знаело: ако стане нещо, императорът ще се застъпи за тях. Това се отнасяло не само за православните християни, но и за несторианите и монофизитите.
След кръстоносните походи отношението към християните в ислямските държави рязко се влошило. А и как да не се влоши, когато Готфрид Булонски завладял Йерусалим и устроил тотално клане на цялото мюсюлманско население, с което направил мюсюлманите най-озлобените врагове на кръстоносците. Ако по-рано те били готови да възприемат западните рицари просто като един от новите фактори на близкоизточната политика, то сега разбрали, че кръстоносците са врагове, с които трябва да се борят докрай. При това мюсюлманите не правели разлика между своите местни християни и европейските пришълци, пренасяйки върху първите ненавистта си към вторите. От друга страна, Византия се провалила като политическа сила, способна да защити своите единоверци..".
http://www.argumenti.net/?p=75
В това интервю руският специалист прави анализ на събитията, които довеждат до това абсурдно състояние на отношенията между държавите днес. Резултатът е повече от ясен: Агресията ражда агресия...



Има и още резултати от сбърканата доктрина на Ватикана, която напълно променя идеята на християнството. Ето е анализът на Дворкин: 
"Постепенно в масовото съзнание на западните християни се оформила идеята, че срещу пари е възможно да се получат определени духовни ползи. Появава се теорията и практиката на индулгенциите - паричните пожертвувания, благодарение на които, според мнението на тогавашните католици, се съкращавал срока на пребиваване на грешната душа в чистилището.
И второто, което логически произтекло от кръстоносните походи, е въвеждането на инквизицията. 
През XIII век Южна Европа била обхваната от мощни ереси, с тях по някакъв начин е трябвало да се води борба - и ествествено, Католическата църква се възползвала от използвания вече инструмент: започнали да се организират кръстоносни походи за смазване на еретиците вече вътре в самата Европа. От това по естествен начин произтекло и създаването на специализиран орган за репресии, който преследвал ересите по силов път. Разбира се, и по-рано се е водила борба с еретиците, без да се изключва съвсем и насилието срещу тях, но ако по-рано това се случвало доста стихийно, сега възникнала нарочна структура за това насилие. И индулгенциите, и инквизицията и много тежката криза на папството - всичко това са брънки на една верига."
Ако трябва да обобщим - независимо как хората са се определяли спрямо религиите си, християни или католици, действията им ясно са показвали дали са осъзнали човешката доктрина и Божествената концепция, поднесена на цивилизацията от Христос. 

Агресията, насилието, злото  - превърнато в начин да се постигне добро, е повече от абсурдно. 

Диваците, зверовете, които са вътре в нас, са носители на това зло. След тези зверове тръгват армии от други, за да изпълнят нечовешките намерения, да отнемат чужд живот, без нито за миг да си зададат дори един прост въпрос: 
"След като Бог е любов, аз какво да избера - призива на Сталин, Хитлер и  Ватикана (или кръстоносците) да лея кръв или учението на Христос?". 

Историческите събития показват, че по-дивите, по-млади и нецивилизовани държави или племена са извършители на най-кървавите войни и походи през изминалите хилядолетия. Те отнемат човешки живот, без изобщо да се замислят за човещина и Божествен смисъл в съществуването ни. 
В този смисъл можем да стигнем до извода, че колкото повече един народ, една цивилизация е развита и осъзната, толкова по-малко агресия и зло ще допуска да се случва около нея. Ще търси мирния път, цивилизования. Защото само Бог създава човешки живот и само той може да го отнема... 
Всичко друго е наше човешко самозабравяне, самонадценяване, самоубиване... 

И когато годворим за тъмни сили, нека ги видим в целия този исторически път кой ги създава - винаги един и същи път се изминава, резултатът също е един и същ. Христос завладява целия свят, без да убие нито един човек и остава да живее в сърцата на човеците хиляди години... 
Диваците и зверовете убиват милиони, за да завладеят целия свят, но не успяват, след тях империите рухват и никой не ги помни с добро...

Хората убиват Христос, не той тях. 

Защо има зло? За да имаме право на избор - добри или лоши да сме...
Злото ще си отиде, когато осъзнаем, че вече не ни е нужно...Когато няма да е необходимо да го използваме за защита от агресията на другите или за да вредим.
То е в нас. Ако не беше в нас, а някъде в Космоса или Вселената, щяхме преди хиляди години да се срещнем с него. И тази среща нямаше да е в наша полза. Защото онези извън Земята са по-силни и по-цивилизовани от нас. И нас ни има заради тяхната добра воля - да не се намесват в правото ни на личен избор да избираме - добро или зло да бъдем. 
























































Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАК АРХЕОЛОГЪТ КРАСИМИРА ЛУКА СПЕЧЕЛИ ПРОЕКТ НА ЮНЕСКО И СЕ ОКАЗА НЕУДОБНА

   Археологът Красира Лука е заръвшила  археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 2000 г. е председател на Българско...