Защо искаме да сме еднакви, като безценността ни е в различността

През последните месеци все повече човеци, убедени че са достигнали духовни висини, се палят и бушуват как другите не са се осъзнали, как нямало време, как никой нямало да ни чака?!?


От векове нашите духовни учители ни убеждават, че няма как да накараш хората насила да приемат духовното осъзнаване, ако те не са готови за това. Всеки от нас идва тук с различен път, който трябва да измине. Някои по-рано приключват обучението си и стигат до осъзнаване, на други им трябва малко или много време. Не можеш ученик в трети клас да искаме да се явява на изпити за 12-ти и да ги взима с отличен, нали? В живота е същото...


Вярно е, че и аз съм имала период, в който съм искала всички изведнъж да се събудят, да вярват в ценностите на цивилизацията, а не само в скъпите и лъскави стоки, тоест опитвах се да вкарвам първите класове в последните. Но нямаше ефект - напротив. Срещнах само  явно неразбиране, което предизвика и доза недоверие и отблъскване. 


В България срещам много повече осъзнати хора отколокото в държавите, в които пътувам. Тук мислещите са мнозинство, навън мисленето отдавна е калцирано, защото хора, които мислят, не могат да се управляват сляпо. Светът не е това, което ние виждаме в новините, светът отдавна е със сменена матрица, която няма нищо общо с човешката доктрина. Цивилизация, която се развива върху основата ПЕЧАЛБА НА ВСЯКА ЦЕНА,е лишена от човещина. Ние, българите, трябва да променим точно това. 
Ясно се вижда, че тези, които управляват света, говорят за мир, а правят войни, 
говорят за екология, а предизвикват екокатастрофи, 
говорят за равенство, предизвикват свръхпроизводство с цел свръхпечалби, докато децата измират от глад, 
говорят за разоръжаване, а гласуват бюджети за милиарди, за да създават все по-унищожителни оръжия. 
Това е истината и ние трябва да осъзнаем къде е голямата лъжа - тя е в думите на тези, които ни внушават, че са наш модел за подражание - управляващите американци и европейци.


Ако зависи от нас  - никой няма да гладува, никой няма да студува и ще умираме само по наше желание, чрез възнасяне, както маите... Но това друг го решава, този друг сме нарекли Всевишния и вярваме, че е справедлив. Наистина вярваме!


Духът на всеки от нас е минал през най-срашното, за да стигне до осъзнаване. Грешки, много грешки е имало. Но без грешки, няма опит.


В крайна сметка се раждаме и умираме по решение на Всевишния. 
Труден или лек път имаме, зависи от нас, какви сме ги свършили преди, за да живеем така сега. Никой не ни е виновен за това, което ни се случва. А и вина в живота няма. 
Всичко е съдба, урок, който само ние можем да вземем, тук и сега.


Както казва един мъдрец - Онзи горе предварително знае всичко, което ще се случи тук. И го е предвидил. Така че него няма с какво да изненадаме. Важното за нас самите е да станем по-добри, да се обичаме, за да се върнем пак там, където сме били... В Рая, където няма зло, а само добро. 
Но докато не оценим колко е важно доброто, няма да се отървем и от злото. 
Защото злото е само в нашите глави, никъде в Космоса това зло не съществува... 
Защото Бог е любов!
А не страх и робство, както ни показват тези, които управляват света. 

И ако тях ги има, значи още не сме осъзнали, че Бог ни създава с любов, за да даваме любов и да получаваме любов. 
Докато има и една капка зло у нас, ние е срещаме и този страх,  и това робство. 


И пак стигаме до вечната истина - Онзи горе предварително знае всичко, което ще се случи тук. И го е предвидил.







Коментари