Една тема, която ме накара да напиша всичко това във връзка с постоянните вопли на разни уж будни българи, че това или онова ни било отнето, че някой нещо иска да ни взима, пък то си било само наше... Дали добивът на злато или на газ, в случая няма значение.
Първо е важно да разберем какво е Земята и защо сме тук.
Тъй като досега няма случай някой от нас да си е тръгнал с материалните блага, които е натрупал, но пък съзнаваме, че наученото в земния ни път няма кой да ни отнеме, следва, че тук не сме, за да трупаме материални блага. Те си остават на Земята и след като си тръгнем... И никой реално не ги притежава. Да не си правим такива илюзии.
Ако приемем, че Земята е училище за духа ни, отпадат всички напъни да доказваме кое злато е наше, кой газ е наш и всичко останало. Защото има една проста логика, стига да сме я приели - всичко е дело на Висшия разум.
Ако разсъждаваме така - няма как да се усъмним в неговите добри намерения.
И търсим логика в това, което ни се случва тук:
- Ако Земята е нашето училище, ние без грешките, които правим, няма как да достигнем ниво на обучение.
- Значи без Земен път няма обучение.
- Следва логично, че грешките, Земният път и нивото на обучение вървят ръка за ръка.
Ако няма какво да учим и ако няма кого да учим, ние няма да сме тук, нали така?
В тази връзка една от най-големите драми на хората, които търсят правдата и искат тя да възтържествува, е че нашата цивилизация не спира да руши и да граби земните блага.
Но ако вече сме приели, че всичко е дело на Висшия разум - значи човеците нищо не рушат, те само се учат и грешат.
Кой би позволил на едни неграмотни все още ученици да рушат? Освен, ако не са в учебен център. Тоест без последствия за създаденото от Висшия разум, за който не всички имаме ясна представа.
Вярно е - всичко изглежда истинско и ние нямаме спомен от това, което сме, за да може да учим съвестно и да го приемаме като истинско. Защото осъзнаем ли, че сме само в учебния център, ще ни е забавно, без да ни боли, както сега.
Така и аз се осъзнах в последните класове на училище - че всичко е само с учебна цел и спрях да възприемам насериозно нещата. Така уча и до днес - за да трупам моите знания, без да си мисля, че от това зависи движението на Вселената.
Така че, ако знаем, че сме само неуки ученици в първите класове на Земното училище, няма и да се възприемаме като такива, от които зависи движението на Вселената. А това е основното, в което повечето от нас грешат.
Ние сме ученици. Добрините и злините, които творим, са изцяло за наша сметка. Оценки пак ни пишат, само че в други "бележници".
Смешно е да си мислим, че някой, много по-висш и разумен от нас, ще ни остави да се правим на Богове. Няма такъв шанс.
И тези преди нас така са си мислили, а виждаме какво им се е случило.
Според мен логично е за нас да е важно докато сме тук какви ги вършим, дали ставаме по-добри, дали се учим да обичаме света около нас. Важно е и с какво си тръгваме в повече от това, с което сме дошли.
Дали с ламтеж за земното злато, дали с добрините, които сме свършили тук, дали с белите, които сме направили. Това ни касае нас. А кой каквото е далаверствал и опорочавал, си плаща за него. Човеците грешат, затова са човеци.
По-важно е да видим ние какво правим, а не само да гледаме другите какви ги вършат. Ако искат помощ, помагаме, ако не искат - не е нужно да им пречим да грешат и да се учат.
Всеки идва със свой път и със свои уроци. Учители са ни всички около нас, ние също сме техни учители.
В крайна сметка от нас не зависи въртенето на Земята, а само нашата съдба тук и сега.
Коментари
Публикуване на коментар