вторник, 3 май 2011 г.

Защо в семейството ми обръщенията "другарю" и "другарко" бяха обидни?



Темата за социализма ми е любима. Всеки се прави на страхотен демократ, а е закърмен със спомена за червеното знаме със сърп и чук. 


В семейството ми обаче беше различно - думата "комунист" беше обидна, а обръщенията "другарю" и "другарко" никога не съм чувала в моя дом. Беше доста странно, защото се чувствах по някакъв начин различна от хората извън дома ми. Нещо ми се струваше, че не е наред.    
Живеехме с прабаба ми - Мама Мика (така й казвах, защото като малка не можех да произнасям цялото Марийка, както я наричаха другите). Тя е най-интелигентния човек, който съм срещала в живота си. От нея наследих духа си и тя ми показа, че въпреки 45 годишен натиск от соцрежима, убити наши роднини без съд и присъда, ние можем да оцелеем с нашето мислене, без да го променяме според някакъв безмозъчни, но агресивни същества, които идват и си отиват. Нашият дух остана и след тях. 
Защо беше тази непоносимост към комунистите? 
Прабаба ми е баба на майка ми - родът й е от Пирдоп, притежавал е фабрики за производство на керемиди. Прапрадядо ми Ненчо Стрелков, синовете му Георги, Никола, Тодор, Стефан и прабаба ми Мария са възпитавани в ценностите на духа, които и аз се надявам, че наследих. Всички мъже са били ангажирани със семейния бизнес - това е било някъде в началото на 20 век. Прабаба ми е родена 1902 г., а е била по-малка от всички, с изключение на Тодор, който е роден след нея.  
За Никола знам, че по време на войните е бил директор на Народния театър. За Стефан, че е бил финансов директор на Дирекция полиция, която се намира на Лъвов мост. Убит е в първия работен ден след 9 септември, когато е отивал на работа, без да подозира какво го чака в кабинета му. 
По време на национализацията прадядо ми Георги, който е наследил фабриките от прапрадядо ми, е отказал да се подчини на комунистите и да си даде фабриките на държавата. Арестуван е като враг на народа, а няколко месеца по-късно го откриват убит с пирон в главата. 


Прабаба ми обаче не сломи дух през всичките тези години. Преди 9 септември, още през 20-те години на 20 век тя получава подарък от баща си уникална немска шевна машина, която работеше безотказно до смъртта й - през 1991 г. Започва да шие и решава да се премести в София. Бързо нашумява като една от най-добрите дизайнерки и при нея идват както от дамите от царския двор, така и съпруги на министри, депутати и всякакви други. 
Интересното бе, че тя продължи да шие и аз като бях дете - тя вече беше над 75 годишна, а в къщата ни на ул. Веслец идваха някакви възрастни дами, с капели, обувки от змийска кожа, сатенени тоалети и си шиеха при нея. Говореха си на "Госпожо Мария", гледаха си на карти всеки ден и въобще не спираха да се забавляват, докато тя им кроеше новите рокли. Кроеше на око, толкова опит беше натрупала. И всички се чудеха в началото как без да мери прави точна кройка след това. Имаше и една госпожа Ирина, от руски произход. Явно и тя беше от знатен род, защото стилът й на изразяване не беше като този, който чувах на улицата и в училище. Общо взето тя бе доказателство, че дори и при строгия режим на социализма хората могат да запазят демократичния си дух. На всичкото отгоре тя нито ден не пожела да работи държавна работа и през цялото това време остана вярна на частния си дизайнерски бизнес. 
Както и дядо ми по майчина линия и неин зет - Димитър Щерев. Помня го как идваше в дома ни на Веслец, а живееше на ул. Христо Ботев, в една стая, останала от всичките му имоти и фабрики, на които е бил собственик преди 9 септември. Женил се е за баба ми Парашкева, малко след края на войната. Запознал се с нея покрай нейна приятелка, бивша партизанка. Родът му е от Кавала, Беломорска тракия и е сред стотиците хиляди преселници-българи, прогонени от гърците преди век от родните ни места. Преди 9 септември той е бил сред най-богатите хора в България. Имал е широка душа и е помагал с пари и храна на партизаните. Но това не ги е омилостивило след септемврийския преврат и са го бутнали в затвора в Белене, за да му дойде "капиталистическия" акъл. Той също до смъртта си не е работил и един ден за държавата, на държавна служба. Беше запазил от фабриките си разни калъпи за производство на играчки. Продаваше ги. 


Защо съм такова шило, което в торба не стои? 
Защото и другите 50 % от гена ми, макар и по-привързани към соцпорядките, не са много кротки. Баща ми - Божидар Кирилов, е юрист по образование, но писател по душа и по наследство от дядо ми Кирил. В тяхната рода сред прадядовците е Ильо Войвода и Димитър Беровски, от родатана баба ми, както и Чавдар Войвода от родата на дядо ми Кирил Игнатов. 


Общо взето това е. 
Крушата не пада по-далече от дървото, казват хората! 
А пък аз допълвам: И по-добре, че е така!




















   





















И още нещо, което може би ти влияе от соцвъзпитанието - не битието определя съзнанието, както ни учеше чичко Маркс, а съзнанието е определящо. И това го знам от опит. Няма значение в каква среда съм, ако имам силата, аз я променям, а не тя мен. Това също знам от опит. Тъй като се опита да ме определяш, ще ти помогна с факти, които няма как да ги прочетеш в жълтите медии. Те са създадени за манипулация на слепците.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

А ЗА БЕДНОСТТА НА ДУШИТЕ НИ КОЙ ЩЕ ПРОТЕСТИРА?

Новината за деня, която няма да чуете от нито една медия е, че докато протестираме срещу високите цени, никой не се сеща да протести...