В семейството ми обаче беше различно - думата "комунист" беше обидна, а обръщенията "другарю" и "другарко" никога не съм чувала в моя дом. Беше доста странно, защото се чувствах по някакъв начин различна от хората извън дома ми. Нещо ми се струваше, че не е наред.
Пред паметника на Димитър Беровски в Берово (на снимката)
Живеехме с прабаба ми - Мама Мика (така й казвах, защото като малка не можех да произнасям цялото Марийка, както я наричаха другите). Тя е най-интелигентния човек, който съм срещала в живота си. От нея наследих духа си и тя ми показа, че въпреки 45 годишен натиск от соцрежима, убити наши роднини без съд и присъда, ние можем да оцелеем с нашето мислене, без да го променяме според някакъв безмозъчни, но агресивни същества, които идват и си отиват. Нашият дух остана и след тях.
Защо беше тази непоносимост към комунистите?
Прабаба ми е баба на майка ми - родът й е от Пирдоп, притежавал е фабрики за производство на керемиди. Прапрадядо ми Ненчо Стрелков, синовете му Георги, Никола, Тодор, Стефан и прабаба ми Мария са възпитавани в ценностите на духа, които и аз се надявам, че наследих. Всички мъже са били ангажирани със семейния бизнес - това е било някъде в началото на 20 век. Прабаба ми е родена 1902 г., а е била по-малка от всички, с изключение на Тодор, който е роден след нея.
За Никола знам, че по време на войните е бил директор на Народния театър. За Стефан, че е бил финансов директор на Дирекция полиция, която се намира на Лъвов мост. Убит е в първия работен ден след 9 септември, когато е отивал на работа, без да подозира какво го чака в кабинета му.
По време на национализацията прадядо ми Георги, който е наследил фабриките от прапрадядо ми, е отказал да се подчини на комунистите и да си даде фабриките на държавата. Арестуван е като враг на народа, а няколко месеца по-късно го откриват убит с пирон в главата.
Прабаба ми обаче не сломи дух през всичките тези години. Преди 9 септември, още през 20-те години на 20 век тя получава подарък от баща си уникална немска шевна машина, която работеше безотказно до смъртта й - през 1991 г. Започва да шие и решава да се премести в София. Бързо нашумява като една от най-добрите дизайнерки и при нея идват както от дамите от царския двор, така и съпруги на министри, депутати и всякакви други.
Интересното бе, че тя продължи да шие и аз като бях дете - тя вече беше над 75 годишна, а в къщата ни на ул. Веслец идваха някакви възрастни дами, с капели, обувки от змийска кожа, сатенени тоалети и си шиеха при нея. Говореха си на "Госпожо Мария", гледаха си на карти всеки ден и въобще не спираха да се забавляват, докато тя им кроеше новите рокли. Кроеше на око, толкова опит беше натрупала. И всички се чудеха в началото как без да мери прави точна кройка след това. Имаше и една госпожа Ирина, от руски произход. Явно и тя беше от знатен род, защото стилът й на изразяване не беше като този, който чувах на улицата и в училище. Общо взето тя бе доказателство, че дори и при строгия режим на социализма хората могат да запазят демократичния си дух. На всичкото отгоре тя нито ден не пожела да работи държавна работа и през цялото това време остана вярна на частния си дизайнерски бизнес.
Както и дядо ми по майчина линия и неин зет - Димитър Щерев. Помня го как идваше в дома ни на Веслец, а живееше на ул. Христо Ботев, в една стая, останала от всичките му имоти и фабрики, на които е бил собственик преди 9 септември. Женил се е за баба ми Парашкева, малко след края на войната. Запознал се с нея покрай нейна приятелка, бивша партизанка. Родът му е от Кавала, Беломорска тракия и е сред стотиците хиляди преселници-българи, прогонени от гърците преди век от родните ни места. Преди 9 септември той е бил сред най-богатите хора в България. Имал е широка душа и е помагал с пари и храна на партизаните. Но това не ги е омилостивило след септемврийския преврат и са го бутнали в затвора в Белене, за да му дойде "капиталистическия" акъл. Той също до смъртта си не е работил и един ден за държавата, на държавна служба. Беше запазил от фабриките си разни калъпи за производство на играчки. Продаваше ги.
Защо съм такова шило, което в торба не стои?
Защото и другите 50 % от гена ми, макар и по-привързани към соцпорядките, не са много кротки. Баща ми - Божидар Кирилов, е юрист по образование, но писател по душа и по наследство от дядо ми Кирил. В тяхната рода сред прадядовците е Ильо Войвода и Димитър Беровски, от родатана баба ми, както и Чавдар Войвода от родата на дядо ми Кирил Игнатов.
Общо взето това е.
Крушата не пада по-далече от дървото, казват хората!
А пък аз допълвам: И по-добре, че е така!
И още нещо, което може би ти влияе от соцвъзпитанието - не битието определя съзнанието, както ни учеше чичко Маркс, а съзнанието е определящо. И това го знам от опит. Няма значение в каква среда съм, ако имам силата, аз я променям, а не тя мен. Това също знам от опит. Тъй като се опита да ме определяш, ще ти помогна с факти, които няма как да ги прочетеш в жълтите медии. Те са създадени за манипулация на слепците.
Прабаба ми е баба на майка ми - родът й е от Пирдоп, притежавал е фабрики за производство на керемиди. Прапрадядо ми Ненчо Стрелков, синовете му Георги, Никола, Тодор, Стефан и прабаба ми Мария са възпитавани в ценностите на духа, които и аз се надявам, че наследих. Всички мъже са били ангажирани със семейния бизнес - това е било някъде в началото на 20 век. Прабаба ми е родена 1902 г., а е била по-малка от всички, с изключение на Тодор, който е роден след нея.
За Никола знам, че по време на войните е бил директор на Народния театър. За Стефан, че е бил финансов директор на Дирекция полиция, която се намира на Лъвов мост. Убит е в първия работен ден след 9 септември, когато е отивал на работа, без да подозира какво го чака в кабинета му.
По време на национализацията прадядо ми Георги, който е наследил фабриките от прапрадядо ми, е отказал да се подчини на комунистите и да си даде фабриките на държавата. Арестуван е като враг на народа, а няколко месеца по-късно го откриват убит с пирон в главата.
Прабаба ми обаче не сломи дух през всичките тези години. Преди 9 септември, още през 20-те години на 20 век тя получава подарък от баща си уникална немска шевна машина, която работеше безотказно до смъртта й - през 1991 г. Започва да шие и решава да се премести в София. Бързо нашумява като една от най-добрите дизайнерки и при нея идват както от дамите от царския двор, така и съпруги на министри, депутати и всякакви други.
Интересното бе, че тя продължи да шие и аз като бях дете - тя вече беше над 75 годишна, а в къщата ни на ул. Веслец идваха някакви възрастни дами, с капели, обувки от змийска кожа, сатенени тоалети и си шиеха при нея. Говореха си на "Госпожо Мария", гледаха си на карти всеки ден и въобще не спираха да се забавляват, докато тя им кроеше новите рокли. Кроеше на око, толкова опит беше натрупала. И всички се чудеха в началото как без да мери прави точна кройка след това. Имаше и една госпожа Ирина, от руски произход. Явно и тя беше от знатен род, защото стилът й на изразяване не беше като този, който чувах на улицата и в училище. Общо взето тя бе доказателство, че дори и при строгия режим на социализма хората могат да запазят демократичния си дух. На всичкото отгоре тя нито ден не пожела да работи държавна работа и през цялото това време остана вярна на частния си дизайнерски бизнес.
Както и дядо ми по майчина линия и неин зет - Димитър Щерев. Помня го как идваше в дома ни на Веслец, а живееше на ул. Христо Ботев, в една стая, останала от всичките му имоти и фабрики, на които е бил собственик преди 9 септември. Женил се е за баба ми Парашкева, малко след края на войната. Запознал се с нея покрай нейна приятелка, бивша партизанка. Родът му е от Кавала, Беломорска тракия и е сред стотиците хиляди преселници-българи, прогонени от гърците преди век от родните ни места. Преди 9 септември той е бил сред най-богатите хора в България. Имал е широка душа и е помагал с пари и храна на партизаните. Но това не ги е омилостивило след септемврийския преврат и са го бутнали в затвора в Белене, за да му дойде "капиталистическия" акъл. Той също до смъртта си не е работил и един ден за държавата, на държавна служба. Беше запазил от фабриките си разни калъпи за производство на играчки. Продаваше ги.
Защо съм такова шило, което в торба не стои?
Защото и другите 50 % от гена ми, макар и по-привързани към соцпорядките, не са много кротки. Баща ми - Божидар Кирилов, е юрист по образование, но писател по душа и по наследство от дядо ми Кирил. В тяхната рода сред прадядовците е Ильо Войвода и Димитър Беровски, от родатана баба ми, както и Чавдар Войвода от родата на дядо ми Кирил Игнатов.
Общо взето това е.
Крушата не пада по-далече от дървото, казват хората!
А пък аз допълвам: И по-добре, че е така!
И още нещо, което може би ти влияе от соцвъзпитанието - не битието определя съзнанието, както ни учеше чичко Маркс, а съзнанието е определящо. И това го знам от опит. Няма значение в каква среда съм, ако имам силата, аз я променям, а не тя мен. Това също знам от опит. Тъй като се опита да ме определяш, ще ти помогна с факти, които няма как да ги прочетеш в жълтите медии. Те са създадени за манипулация на слепците.
Коментари
Публикуване на коментар