О, НЕРАЗУМНИ ЮРОДЕ, ЩО СЕ СРАМИШ ДА СЕ НАРЕЧЕШ БЪЛГАРИН

Каква може да е причината българи да говорят и пишат на английски, когато общуват с други българи? 
 Вариант 1: 
Демонстрират, че знаят езици. 
 2. Не искат другите, в случай, че не говорят този език, да разберат какво си говорят. 
 3. Не са сигурни, че са българи и повече клонят към англоезичните народи. И какво ли си мислят англичаните, като виждат как ползваме техния език, вместо нашия...Много въпроси, но без отговор. 
 http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=15&WorkID=94&Level=2 
 Задавам си тези въпроси, въпреки че Паисий Хилендарски също ги е задавал преди векове. С остри думи, за да го чуят. Но едва ли е предполагал, че през 21 век българите пак ще си задаваме същия въпрос - О, неразумни юроде, защо се срамиш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш своя език?". Тъжна история... 
 Чух много глупави оправдания - много българи работят с чужди мениджъри и така упражняват английския, като си говорят с българи на английски?!? 
 Щом на нас в чужбина не ни говорят на български, говорят дори само своя език, защо тук да им говорим на техния? 
 А разни мениджъри, които идват от чужбина и искат българските им служители да говорят на техния език? Това що за чудо е... 
Българските мениджъри в Лондон на български ли искат служителите им да говорят с тях? Да учат езика ни, щом са дошли тук.
 Дънов е казал, че нашият език съдържа всички космически звуци, които липсват в другите езици. Той носи древния дух на българина. 
Значи е най-ценен и важен за всички нас.
А историята с отказа да говорим на нашия език и да се правим на чуждоверци не е от вчера, и по времето на Паисий безродния българин се е правил на модерен и е говорил на гръцки с братята българи, за да изглежда актуален за времето си. 
Скоро на нашето Черноморие говорих с една много интелигентна украинка от Киев и след като й обясних, че няма как гърците да са им дали азбука, нито родените в Солун Кирил и Методий, защото в Солун до преди 100 години са живеели само българи, освен това никой от нас не пише на глаголицата, разпространявана от Кирил и Методий... Та и тя самата е осъзнала, колко сбъркана е историята на Русия с начало Киевска Рус, като Киев никога не е бил руски, а пак допреди 100 години е бил български. Не случайно в Украйна са погребани и Кубрат, и Аспарух...
Пиша това, по повод статията в сайта - http://www.faktor.bg/novini/svjat/53116-rusiya-e-nayizmamnata-strana-v-istoriyata-na-chovechestvoto.html
Цитирам:
"65 години аз живея в царството на лъжите, аз самият също трябваше да лъжа", казва Георгий Мирский, историк, заслужил деятел на наука на РФ.
"Бях само на 13 години, когато Сталин започна войната с Финландия. Червената армия премина през границата и на следващия ден съветския народ чу по радиото: В град Териоки въстаналите работници и войници създадоха Временно народно правителство – Финландска демократическа република. Баща ми тогава каза: „Ето, виждаш ли, нито една страна не е в състояние да воюва с нас, веднага след това става революция“.
По повод на този мой коментар, неграмотниците в социалните мрежи, и видимо българофоби, поради нихилизма си, започнаха серия от изблици, от които стана ясно, че онази част от българската история преди Аспарух им е повече от тъмна Индия. Ето и воплите им:
""Патриция, време е да спретнете редакционна колегия за списването на революционно нов учебник по история за 5-ти,6-ти и 7-и клас! Акцентирайте в патриотизъм и национално наследство!
Важна е трибуната: колкото по-висока - толкова по-авторитетно звучащо становище!
Справка 1. - Б.Димитров
Справка 2. - Б.Борисов
Справка 3. - неизв.нар.източник,според когото и сега в Солун живеят основно българи и преди 1000 години също,и даже по времето на Кирила и Методия,тоже! И майката им даже,била такова...българка...
P. P.... а на Киев и името е с българска етимология - идва от КЕФ,ама нали северните славяни палатализират предноезичните съгласни,та с времето се е получило - КЬЕФ...КЬИВ и КИЕВ !""
Това, че нови учебници по история, трябва спешно да се издадат, е напълно вярно. За да избегнем и през следващите 50 години българите да са все така неграмотни по отношение на славното ни минало.
Защото - дори само да имаме яснота как възниква КИЕВ:В Българските летописи от Волжка България "Джагфар Тарихи"
в главата "Времето на българските балтавари" се дават сведения относно интересуващия ни период.
В 619 г., готвейки се за война с аварите, кан Кубрат изпраща по-малкия си брат Шамбат в аула Аскал на планините Куянтау (Киевските планини), да построи силна крепост за охраната на търговския път по река Днепър и за укрепване на северозападните граници на империята. Този търговски път покривал търговията изток-запад и север-юг в посока от Хазарския каганат и Византия към Северна Европа. Това е известният воден път "от варягите към гърците". Така в 620 г. на мястото на старото селище (според Железний там в IV в. била столицата на готите Данпарстад ([Днепроград]~ кавкан Шамбат построява бъдещия град Киев, който е наречен Башту ("Град глава", т.е. "Главен град") (Башту идва от прозвището на Кубрат - Бащу, т.е. Баща, Бащица). След това кан Шамбат се провъзгласява за независим владетел и нарекъл тази част от държавата Дулоба (т.е. "принадлежащо на Дуло").
Той отказал да се подчини на кан Кубрат и провеждал своя политика в освободените територии, които обхващали земите между Днепър и Дунав. За това своеволие

Кубрат нарекъл Шамбат с
прозвището Кий

("Отрязан", "Отцепник"), което добило популярност и по-късно в негова чест градът бил наречен Киев. Шамбат Кий управлявал в царството Дулоба 33 години и след смъртта на кан Кубрат към него се присъединява със своята орда кан Аспарух. Според летописите царство Дулоба просъществува от 623 до 658 г. В този период кан Шамбат Кий, лишавайки се от подкрепата на могъщия си брат, е принуден да воюва многократно с франките и аварите, за да утвърди властта си. Той търси и международно признание, като изпраща посланици до византийския император Ираклий (610-646 г.), което е отбелязано в хрониката на летописеца Нестор. Кан Шамбат Кий умира в 680 г., т.е. една година преди официалното създаване на Дунавска България. Железний утвърждава, че в този "български период" на Украйна, господстваща сила там са българите, чак до 882 г., когато в "Киевска Рус" пристигат руско-славянските варяжки дружини на княз Олег. Според неговите думи: "... Без щателно изучаване на този период ние никога няма да разберем, защо киевските князе ги величаем с титула "каган" (кан), защо на монетите на княз Владимир се изобразявал тризъбец гербът на древните български балтавари (върховни владетели) и какъв смисъл е заложен в
названието Украйна.
А картата на Стара Велика България от времето на Кубрат показва какви са били границите ни поне до 7 век и как земите на днешна Украина винаги са били български


Коментари