ПУТИНОФИЛСКАТА ШИЗОФРЕНИЯ - РУСИЯ ГИ ПРИМАМВА С БЕЗПЛАТНО ОБУЧЕНИЕ! ТЕ ПЪК БЯГАТ НА ЗАПАД

Една добра вест зарадва днес всички фенове на путин в България.
Цитирам: "Първият секретар на посолството на Руската федерация у нас Роберт Шестаков посети град Хасково днес. В залата на Дома на учителя той представи информация за възможностите за безплатно обучение на български граждани в руски висши училища през учебната 2017-2018 година.
Шестаков е и представител на Министерството на образованието на Русия.
През последните години все повече хасковлии се възползват от възможността от безплатно обучение в Москва. Инициативата за обучение на български студенти в Русия започна през 2011 г. Миналата година българите заминали да учат безплатно в Русия са 200 души."
Не е нужно да коментираме цифрите - 200 българи за една година са заминали на изток - към Руската федерация (при над 30 хиляди годишно, отлитащи на запад) да учат и то безплатно?!? През изминалите близо 30 години около 3 милиона тръгнаха в западна посока. И то не безплатно, а плащат колосални суми от 20 хиляди паунда годишно, за да учат в Лондон, например!
Лично аз, тъй като ежедневно съм заливана в социалните мрежи с путьофилски пропаганди, се питам - защо досега не са отишли питунофилите да учат безплатно в Русия, а бягат на Запад и плащат цяло състояние там? Явно защото са много умни. Специалистите наричат това шизофрения.
И както знаем, при руснаците понятието безплатно има съвсем друг смисъл.; И не винаги с вазелин...
Нека не забравяме, че русофилската шизофрения изобщо не е заболяване само в нашите географски ширини. Ако питате Путин двете му дъщери къде живеят, къде и какво учат, ще видите, че това е синдром и при самия него, и при цялото му семейство.
Цитирам медиите: "Владимир Путин има две дъщери – Екатерина (30 г.) и Мария (31 г.). Мария Путина от години живее във Воорсхотен, недалеч от Хага, разкриват холандски медии. Тя и интимният й приятел, холандският мениджър Йорит Фаасен (36 г.), обитавали целия най-горен етаж на 10-етажна луксозна сграда. Преди 4 години влюбената двойка е направила стопанина на Кремъл дядо, твърди сп. “Фокус”. Според “Шпигел”, позовавайки се на източник от Москва, по-малката дъщеря на Путин – Екатерина, от години живеела с южнокореец в Сеул."
Неотдавна по този повод написах, че русофилите с нищо не помагат на Русия. Но пречат на България - както е видно и от българската история в годините след създаването на държавата, която днес наричаме Русия. Изградена върху заграбените земи на единствена империя без робство ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ, за да я превърнат в империята с най-нечовешкото робство в историята на света - крепостното селячество. Когато хората са продавани като кучета на пазара.
Въпреки заробването на Велика България от хазарските и финските племена, българите не спират да дават духовност на изградената върху нашите земи нова държава. Защото там и до днес са останали милиони кубратови българи, които нямат право да се осъзнават като такива.
Руснаците пишат с българските букви, говорят на диалектен български - в старата му падежна форма, която не са развили, тъй като езикът не е техен. При нас вече остарелите падежи са отпаднали. 


 Да помним и думите на най-великите българи - бащата на революцията Георги Сава Раковски, Васил Левски, Захарий Стоянов, Ботев... Те не веднъж пишат за вредата на руската имперска политика.
Цитирам Захарий Стоянов: "Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и прочие, са биле против официална Руссия. Никога не се са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския...".
За още повече яснота ще цитирам познатата в цял свят Преподобна Стойна, която много точно описва незрялата роля на Русия до днес в историята ни:
– А България? Кажи, Преподобие, какво ще стане с България? 
– Много работи ще станат. Ако политикантите скарат народа и той почне да семрази, ще дойде глад и мор. Деца и старци ще умират без лек и лекарства. Обич,обич требе на хората! 
– Подир кои е добре да вървим, Преподобна? Подир Русия или подир Германия? 
– България и Русия завинаги ще са вързани една за друга, но не винаги за добро. Те двете са неразделни като душа и тяло. Големо е тялото, а душата е малка, но без нея плътта е само леш, смрад и тъмнина за ума. България е душата. Щото от тук са тръгнали към Русия и вяра, и книга, и патриарх. Все Богови работи сме й пратили. Ама тялото е неразумно. Неуко е то, завалията. Сляпа сила: днес я гледаш – сака да те прегърне, утре я гледаш – сака да те яде. Тъй става, щом тялото не почита душата си, а някогаш дори не я признава за жива. Зли времена вещае Небето за Русия, люде. Няма да мине и век – помнете ми думата – и тя, дето днес е ръгнала да прегази света и като порой мътен да го залее, ще бъде прегазена, ще бъде бита, ще се свие в коритото си и дълго време само ще шушне...Ще шушне и ще въздиша...Тогаз отново ще й потребе душа и тя пак ще прегърне България... Внуците ви ще го доживеят. 
– А ние, българите... народът, тъй да се рече… Що ще стане с нас? 
– На нас, българите, ни е дадена вечност. Щото сме ние най-дълголетни измежду другите и сме още калемът на Небесата, що може да драще и по трева, и по камен, и по вода...Че и по небето пише. Де минат българи, белег на книга оставят. И тъй си е от време оно. Кога онез петимата братя – Кубратовите, де - хукнали по света да си заграждат земя и да си правят царства, целият свят се дивял що е туй чудо 
– напаст ли некаква или Божия нужда голема. Па като им се начудил, взел и той да си загражда – един тук, друг – там. 
Хем градят, хем благодарстват, а че и по малко завиждат! Тъй българите 
зарадвали света с небесен дар – научили те другите народи, че тъй както Господ може от пръст да си прави човеци, тъй човеците могат от пръст да си правят държава...И сички взели та си изпонаправили.А годините се търкалят – де в мир, де в бой, народите си живеят живота. Ама то живейш-живейш, па вземе да ти омръзва и светът взел да усеща, че не му стига въздух, пък то било от туй, че не му стигало заграденото. И ръгнали тогаз да се разширяват кой накъде може. Туй добре, ама сухата земя малко, пък и отвсякъде обиколена с вода и тя солена. Оди да ореш и сееш в солта! Но светът не е вчерашен и видял, че има два други пътя за порастване на всяка държава – единият е надоле и майката му е копане, другият е нагоре и майката му е... 
Той нямал майка, имал само Баща. Тез, дето взели да копат, намерили сичките земни богатства и се разпрострели надълбоко: туй злато, туй подземни лековити води, туй кости и свети мощи – сичкото станало тяхно. А българинът...Сал дето го набеждават за уж много работен – нито е бил, нито ще бъде, щото той по сътворение си е по-такъв, а по-такъвите малко работят, но пък по-хитро гледат, та и нашите тъй...„Мен ми имане не требе! Булката ми е златото, синовете – среброто, щерките – ситен маргарит... Що ми е мене да копам и да се абим! Я по-добре да се яз разширявам нагоре – хем лесно, хем дъно няма... 
”И тъй ние, българите, сме открили и поднесли на света своя втори небесен дар: ако си Богу мил, ти ще бъдеш откъм акъл свободен и откъм душа безкраен и на сичките люде брат ще бъдеш, а и те братя на тебе. Има и трети дар, люде. На вас, арни хора, ще ви се падне да го изнамерите. Но преди туй България ще опустее откъм народ. Младите ще забегнат, старите ще измрат. Който остане тук, няма да знае какво да прави със земята и ще я зареже неосветена от труд. Самите люде първо ще подивеят и ако не се един друг избият, ще се един друг намразят. 
България ще лети все по-надоле и по-надоле като на празен геран ведрото... 
докато удари сухото дъно и не остави надежда на никой жадуващ. Тогава онез, що са били прокудени по чужди земи, ще се върнат чрез синове и внуци. Те затуй са били някогаш пратени далече от тук – да бъдат опазени и защитени за новото време. Ще се върнат те и ще направят от България храм с древна позлата и святи икони. И тогаз тук няма да има градове, а само нацъфтели села и богати чифлици. И децата ни ще са повече от звездите... 
Тогаз ще е времето на Духа! Третият дар, с който на нас, българите, ни е съдено да обдарим света...(Това ми бе казано тъй, га че някой вътре у мене четеше от Книгата, онази, що е голема колко небето, пък яз го слушах и само повтарях, а гласът ми трепереше като да бе камбана. Тежка съдба я чака милата ми България, тежка утре, но след туй векове благодатна – като на сички Божи избраници... 

Преподобна Стойна (1883 - 1933)

И за финал думите на Екзарх Антим Първи:




;)













Коментари

Публикуване на коментар