Една от най-мистериозните фигури не само в българската, а и в европейската средновековна история е латинската императрица и българска принцеса Мария - дъщерята на цар Калоян.
Тя е родена в края на XII век, от брака на цар Калоян с куманката Анна (последната е дъщеря на болярина Алцеко и сестра на княз Белота). Някои източници отбелязват, че не е известно дали Мария е истинското име на Калояновата дъщеря. С това име тя е наречена в „История на българската държава през средните векове“ на Васил Златарски и в романите „Солунският чудотворец“ и „Дъщерята на Калояна“ на Фани Попова-Мутафова.
След коварното убийство на Калоян през 1207 г., куманката Анна става жена на неговия племенник Борил, обявен за император (цар) на българите.
След коварното убийство на Калоян през 1207 г., куманката Анна става жена на неговия племенник Борил, обявен за император (цар) на българите.
През 1212 г. Борил омъжва любимката на цар Калоян за латинския император Хенрих Фландърски. Династичният брак е предложен от латинските барони, с което те официално признават Българското царство за независима държава.
Ето и цитат от източниците:
„...въ това време Хенрихъ свикалъ, вѣроятно по настояванията на папата, баронитѣ си и искалъ отъ тѣхъ съветъ, какво да се прави съ българитѣ и куманитѣ, които безпрестанно тревожатъ империята и убили своя братъ, императоръ Балдуина, а пъкъ дѣлата на империята не отивали добре, защото въ Мала Азия никейцитѣ одържали победа следъ победа. Баронитѣ поради това стѣснено положение на империята посъветвали Хенриха да изпрати при Борила пратеничество съ предложение за браченъ съюзъ – Борилъ да му даде за жена красивата си приведена дъщеря Мария. Императорътъ обаче отговорилъ, че той нѣма да вземе жена отъ такъвъ доленъ произходъ; но баронитѣ настоявали, като посочвали на това, че българитѣ били най-опасни врагове и че съ тѣхъ трѣбало да се намиратъ въ миръ. Най-сетне Хенрихъ се видѣлъ принуденъ да се съгласи. [1]“
Според анализатори първоначалният отказ на императора да се ожени за жена с долен произход е заради куманското потекло на българската принцеса. Но политическите обстоятелства карат латинците да пренебрегнат куманския произход на Мария и те изпращат делегация от двама барони с великолепна свита, които да искат от Борил ръката на Мария в Търново. Бракът е изгоден съюз с Латинската империя и позволява на Борил да се концентрира върху други вътрешни и международни проблеми на страната.
Красивата българска принцеса пристига в Цариград с богата зестра и е посрещната като истинска императрица. Ето и свидетелствата на рицаря Робер дьо Клари, който дава подробно описание на церемонията в Цариград:
„Тогава цар Борил нареди да стъкмят неговата [доведена] дъщеря като много богато и много знатно момиче, а също [изпрати] и много хора с нея. Така той я изпраща на императора, като нареди да й дадат шестдесет коня, натоварени с богатство, злато и сребро, с копринени платове и разкошни накити. Нямаше кон, който да не беше покрит с червен копринен плат, който беше толкова дълъг, че се влачеше седем или осем стъпки зад всеки кон...Когато императорът научи, че принцесата пристига, отиде да я посрещне заедно с бароните си, устрои голямо тържество на нея и на хората й, а след това се венча с нея...“.
За живота на Мария в Константинопол няма никакви данни. За императрицата се споменава едва през 1216 г. във връзка с кончината на Хенрих в Солун на 11 юни 1216 г. Много източници се доверяват на слуховете, че императорът е отровен от българската си съпруга, но не предлагат никакви факти в подкрепа на тези твърдения:
„... (в Солун) внезапно го покоси смъртта, още несторил 40 години, на 11 юни 1216 г., без да остави своите наследници за престола. Веднага навсякъде се заговори, че той е бил отровен. Според едни това са били близки негови хора, според други това е била неговата варварска съпруга, които са го очистили от пътя си“.
От брака си с Хенрих Мария няма деца и според някои хронисти императорът е наследен от съпругата на сестра му Йоланда Фландърска - Пиер ІІ дьо Куртене. Твърди се, че за съдбата на Мария след тези събития няма сведения. Възможно е тя да е върната в Търново, тъй като като е престанала да бъде част от императорското семейство. Друга възможност е Мария да е продължила да пребивава в Константинопол и да е била използвана като политически инструмент срещу роднините си в България, но за това няма никакви исторически сведения.
Бракът на Мария и Хенри е споменат и в "The Late Medieval Balkans" (1987) от John VA Fine. Съюзът чрез династичен брак бил от полза за Латинската империя, тъй като защитил Тракия и Солунското кралство от заплахата от нашествие от Второто българско царство , позволявайки на Хенри да насочи вниманието си към проблема с Никейската империя. От друга страна Борил претърпял загуби на хора и територия по време на войната. Неспособен да разшири границите си, той видял съюза начин да защити собствените си граници от латинската инвазия. Във всеки случай бракът завършва първата фаза на българо-латинските войни.
Ето и цитат от източниците:
„...въ това време Хенрихъ свикалъ, вѣроятно по настояванията на папата, баронитѣ си и искалъ отъ тѣхъ съветъ, какво да се прави съ българитѣ и куманитѣ, които безпрестанно тревожатъ империята и убили своя братъ, императоръ Балдуина, а пъкъ дѣлата на империята не отивали добре, защото въ Мала Азия никейцитѣ одържали победа следъ победа. Баронитѣ поради това стѣснено положение на империята посъветвали Хенриха да изпрати при Борила пратеничество съ предложение за браченъ съюзъ – Борилъ да му даде за жена красивата си приведена дъщеря Мария. Императорътъ обаче отговорилъ, че той нѣма да вземе жена отъ такъвъ доленъ произходъ; но баронитѣ настоявали, като посочвали на това, че българитѣ били най-опасни врагове и че съ тѣхъ трѣбало да се намиратъ въ миръ. Най-сетне Хенрихъ се видѣлъ принуденъ да се съгласи. [1]“
Според анализатори първоначалният отказ на императора да се ожени за жена с долен произход е заради куманското потекло на българската принцеса. Но политическите обстоятелства карат латинците да пренебрегнат куманския произход на Мария и те изпращат делегация от двама барони с великолепна свита, които да искат от Борил ръката на Мария в Търново. Бракът е изгоден съюз с Латинската империя и позволява на Борил да се концентрира върху други вътрешни и международни проблеми на страната.
Красивата българска принцеса пристига в Цариград с богата зестра и е посрещната като истинска императрица. Ето и свидетелствата на рицаря Робер дьо Клари, който дава подробно описание на церемонията в Цариград:
„Тогава цар Борил нареди да стъкмят неговата [доведена] дъщеря като много богато и много знатно момиче, а също [изпрати] и много хора с нея. Така той я изпраща на императора, като нареди да й дадат шестдесет коня, натоварени с богатство, злато и сребро, с копринени платове и разкошни накити. Нямаше кон, който да не беше покрит с червен копринен плат, който беше толкова дълъг, че се влачеше седем или осем стъпки зад всеки кон...Когато императорът научи, че принцесата пристига, отиде да я посрещне заедно с бароните си, устрои голямо тържество на нея и на хората й, а след това се венча с нея...“.
За живота на Мария в Константинопол няма никакви данни. За императрицата се споменава едва през 1216 г. във връзка с кончината на Хенрих в Солун на 11 юни 1216 г. Много източници се доверяват на слуховете, че императорът е отровен от българската си съпруга, но не предлагат никакви факти в подкрепа на тези твърдения:
„... (в Солун) внезапно го покоси смъртта, още несторил 40 години, на 11 юни 1216 г., без да остави своите наследници за престола. Веднага навсякъде се заговори, че той е бил отровен. Според едни това са били близки негови хора, според други това е била неговата варварска съпруга, които са го очистили от пътя си“.
От брака си с Хенрих Мария няма деца и според някои хронисти императорът е наследен от съпругата на сестра му Йоланда Фландърска - Пиер ІІ дьо Куртене. Твърди се, че за съдбата на Мария след тези събития няма сведения. Възможно е тя да е върната в Търново, тъй като като е престанала да бъде част от императорското семейство. Друга възможност е Мария да е продължила да пребивава в Константинопол и да е била използвана като политически инструмент срещу роднините си в България, но за това няма никакви исторически сведения.
Бракът на Мария и Хенри е споменат и в "The Late Medieval Balkans" (1987) от John VA Fine. Съюзът чрез династичен брак бил от полза за Латинската империя, тъй като защитил Тракия и Солунското кралство от заплахата от нашествие от Второто българско царство , позволявайки на Хенри да насочи вниманието си към проблема с Никейската империя. От друга страна Борил претърпял загуби на хора и територия по време на войната. Неспособен да разшири границите си, той видял съюза начин да защити собствените си граници от латинската инвазия. Във всеки случай бракът завършва първата фаза на българо-латинските войни.
Описанието на сватбената церемония не е включено от Робърт, с изключение на краткото споменаване на посрещането на Мери от Хенри и брака й с императора: Quant li emperers seut que le demisele venoit, si ala encontre lui, et li baron avec lui, et si en fist molt grant feste de lui et de se gent, et puis aprés si l'espousa l'empereres 28.
Датата на сватбата не е определена. Следвайки Benjamin Hendrickx (*1939), трябва да се приеме за периода между 5 август 1213 г. и 4 август 1214 г. Очевидно е, че българският антураж отива с Мария в Константинопол, като сред тях вероятно са били придворните дами и придворните на новата императрица.
Робърт де Клари предполага, че Хенри, когато се е оженил за Мери, е имал универсални стремежи, които са предполагали подчинение на България и може би дори управление над тези земи, веднага щом се роди мъжки наследник на императора. Според други изследователи Хенри е бил толкова прагматичен и е осъзнавал колко малко сили е имал, така че опити за повторно подчинение или васализиране на България са били изключени. Действията на императора трябвало да допринесат за умиротворяването на региона чрез политически бракове и да спрат амбициите на Борил - който е по-малко агресивен от Калоян - през 1213 г.
Според Де Клари Хенри все още се е отнасял към Мария с дистанция или дори с леко презрение. Но това са само предположения, тъй като не се знае нищо за отношението на Хенри към императрицата след сватбата. Според латиноезичните източници комуникацията между тях била трудна поради факта, че използвали различни езици. Което е лишено от всякакви научни аргументи.
Робърт де Клари предполага, че Хенри, когато се е оженил за Мери, е имал универсални стремежи, които са предполагали подчинение на България и може би дори управление над тези земи, веднага щом се роди мъжки наследник на императора. Според други изследователи Хенри е бил толкова прагматичен и е осъзнавал колко малко сили е имал, така че опити за повторно подчинение или васализиране на България са били изключени. Действията на императора трябвало да допринесат за умиротворяването на региона чрез политически бракове и да спрат амбициите на Борил - който е по-малко агресивен от Калоян - през 1213 г.
Според Де Клари Хенри все още се е отнасял към Мария с дистанция или дори с леко презрение. Но това са само предположения, тъй като не се знае нищо за отношението на Хенри към императрицата след сватбата. Според латиноезичните източници комуникацията между тях била трудна поради факта, че използвали различни езици. Което е лишено от всякакви научни аргументи.
Анри умира неочаквано на 11 юни 1216 г. в Солун, което е повод отново за предпологжения сред някои автори, които бързат да обвинят Мария Българска, че е отровила съпруга си.
Смъртта му повдига редица въпроси. Защо това се случва по време на посещението на императора в Солун, а не например в Константинопол?
Дали евентуалната „отровителка” е искала да отклони вниманието от себе си и да хвърли подозрение върху солунското общество? Може ли да е отмъщение за смъртта на Калоян, която всъщност е причинено от негови подчинени? Дали това е резултат от брачни раздори, които са накарали съпругата да убие съпруга си? Когато разглеждаме кой печели след смъртта на Хенри, трябва да се отбележи, че всичките му политически опоненти са щастливи, особено България, пише Де Клари. "Цар Борил, благодарение на смъртта на императора, се отърва от неудобния политически корсет, който Хенри беше вързал около него с предишните си успехи", пише още авторът, който най-подробно изследва житието на Хенри.
"Това са въпроси, на които не може да се даде обвързващ отговор, а изводите са чиста спекулация. Изглежда никога няма да разберем отговора. След смъртта на Хенри втората му съпруга не се появява на страниците на историята, което доказва, че тя не е била разглеждана като владетел.
Може би е избягала в България, може би е била затворена или дори убита в Цариград", допълва Де Клари.
"Когато се опитваме да обобщим гореспоменатите съпруги на Хенри, трябва да се отбележи, че попадайки в нови политически реалности, той надхвърля предишния модел на женитба с жени само от неговия собствен културен кръг.
В това отношение той е изключение, тъй като нито една от по-късните латински императрици не произлиза нито от бивша Византия, нито от България", посочва още Де Клари.
Краткотрайното политическо предимство е единственият стимул и за двата му брака, което е характерно явление не само за средновековните владетели. Не се стига и до потомци на императорската двойка.
Върхът Калоян Нунатак в Тангра планина на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови, Антарктида е кръстен на цар Калоян.
Източници:
- За императриците на Латинската империя (1204–1261). Агнес Монфератска (Мария?), неизвестната дъщеря на цар Калоян
https://doi.org/10.14746/bp.
Публикувано на 31.12.2021 г Автор Zdzisław Pentek-
- „Борилов Синодик”: 118. [На] царица Ана, наречена Анисия, и на другата Ана, благочестива царица на христолюбивия цар Асен, и на Ирина, благочестивата майка на христолюбивия цар Михаил, наречена в монашески образ Ксения, вечна памет.
Краткотрайното политическо предимство е единственият стимул и за двата му брака, което е характерно явление не само за средновековните владетели. Не се стига и до потомци на императорската двойка.
Върхът Калоян Нунатак в Тангра планина на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови, Антарктида е кръстен на цар Калоян.
Източници:
- За императриците на Латинската империя (1204–1261). Агнес Монфератска (Мария?), неизвестната дъщеря на цар Калоян
https://doi.org/10.14746/bp.
Публикувано на 31.12.2021 г Автор Zdzisław Pentek-
- „Борилов Синодик”: 118. [На] царица Ана, наречена Анисия, и на другата Ана, благочестива царица на христолюбивия цар Асен, и на Ирина, благочестивата майка на христолюбивия цар Михаил, наречена в монашески образ Ксения, вечна памет.
- Борилов Синодик, http://ald-bg.narod.ru/
- И. Божилов,Фамилията,София 1985, s. 87–88;
- И. Божилов, А. Тотоманова, Ив. Билярски, Борилов синодик. Издание и превод, София 2010, карта 34a, s. 163, wersy 6–10;
- a. toтoмaнoвa, Синодик царя Борила в сборнике Палаузова (НБКМ No 289), [w:] XXi ежегодная богословская конференция. Церковно-исторически исследования в контексте современной науки, Москва 2011, s. 165–171;
- a. M. totomanova, The Synodikon of Orthodoxy in Medieval Bulgaria, „studia ceranea” 2017, t. 7, s. 169–227.21
- В. Златарски, История на българската държава презъ срѣднитъ вѣкове. Томъ III. Второ българско царство. България при Асѣневци (1187–1280), София 1940, s. 309;
- И. Божилов,Фамилията, s. 93–94,
- П. Павлов, За ролята на куманите в българската военна история (1186–1241), „Военноисторически сборник” 1990, t. 59, s. 14–23.22
- И. Божилов,Фамилията, s. 58, 74, 87;
- П. Павлов, За ролята,„Военноисторически сборник” 1990, t. 59, s. 21
- И. Божилов, А. Тотоманова, Ив. Билярски, Борилов синодик. Издание и превод, София 2010, карта 34a, s. 163, wersy 6–10;
- a. toтoмaнoвa, Синодик царя Борила в сборнике Палаузова (НБКМ No 289), [w:] XXi ежегодная богословская конференция. Церковно-исторически исследования в контексте современной науки, Москва 2011, s. 165–171;
- a. M. totomanova, The Synodikon of Orthodoxy in Medieval Bulgaria, „studia ceranea” 2017, t. 7, s. 169–227.21
- В. Златарски, История на българската държава презъ срѣднитъ вѣкове. Томъ III. Второ българско царство. България при Асѣневци (1187–1280), София 1940, s. 309;
- И. Божилов,Фамилията, s. 93–94,
- П. Павлов, За ролята на куманите в българската военна история (1186–1241), „Военноисторически сборник” 1990, t. 59, s. 14–23.22
- И. Божилов,Фамилията, s. 58, 74, 87;
- П. Павлов, За ролята,„Военноисторически сборник” 1990, t. 59, s. 21
- Златарски, Васил, „История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ III. Второ българско царство. България при Асѣневци (1187 – 1280)“, стр. 309
- Павлов, Пламен, „Търновските царици“, В.Т.: ДАР-РХ, 2006.
- Робърт де Клари, CXVI
- Kenneth M. Setton, Robert Lee Wolff, Harry W. Hazard: A History of the Crusades, том II: The Later Crusades, 1189 – 1311 (2006), S. 210
- John VA Fine, Jr., The Late Medieval Balkans (1987), страници 100 – 101
- Hurter, Frederigo. Storia di papa Innocenzo III. Т. II, с. 589.
- Робърт де Клари, CXVI
- Kenneth M. Setton, Robert Lee Wolff, Harry W. Hazard: A History of the Crusades, том II: The Later Crusades, 1189 – 1311 (2006), S. 210
- John VA Fine, Jr., The Late Medieval Balkans (1987), страници 100 – 101
- Hurter, Frederigo. Storia di papa Innocenzo III. Т. II, с. 589.
- Цитат по Фани Попова-Мутафова, „Дъщерята на Калояна“, С.: 1989, с. 467, Литература.
Коментари
Публикуване на коментар