КАК КИЕВСКАТА КНЯГИНА ЕЛЕНА ОТ БЪЛГАРИЯ, СТАНА СВЕТА ОЛГА

Една от многото заличени страници в българската история е цивилизаторската роля на българските царе в изграждането на княжествата на градовете-държави Киев и Москва. 

Преди повече от хилядолетие цар Борис, а след това и синът му Симеон наред с огромната си стратегическа мисия да дадат букви и език на навлизащите в Европа северни племена, които са били бич за целия континент в онази епоха, подават ръка и на зараждащото се Киевско княжество в земите, които векове по-рано са владяни от Стара Велика България и от предците на Кубрат. 

Напомням, че именно в Полтава е открито най-голямото царско погребение за средните векове - на великия български държавник Кубрат.  

 В амбицията си да заличат ролята на българските царе в създаването на Киев  и Москва, имперските манипулации на външни за нас сили изцяло променят произхода и името на царската дъщеря Елена, която влиза в династичен брак с владетеля на Киев - Игор. В онази епоха България е била инкубатор за царска кръв и чрез династични бракове редица княжества са се сдобили с първите си князе. Да не забравяме и цяла поредица от сръбски владетели, женени за дъщери на български царе.

Като Стефан Душан, който е първороден син на Стефан Дечански и Теодора Смилец, дъщеря на българския цар Смилец. По бащина линия е внук на Анна Българска — дъщеря на българския цар Георги I Тертер и съпруга на Стефан Милутин.

Какво откриваме в източниците за княгиня Олга, който всъщност е наречена в Киев Болга, защото идва от България?

Цитирам родословец русских князьей, наричан и Государев родословец, от свода на Новый Владимирский Летописецъ от XV в., открит в 1887 г. от архимандрит Леонид, настоятел на Троицко-Сергиевската лавра, и публикуван на следващата година: 

"Игоря же жени в Болгарѣхъ, поятъ же за него княжну именемъ Ольгу. И бѣ мудра велми. (Игор взе жена от българите, която за него /за него, защото както сочи приведената по-горе „Повѣсть времяньныхъ“ тя му е доведена в 903 г. с името Елена/ бе наречена княгиня Олга. И бе тя мъдра много.)".

В този Летописец руских царей с интерес четем, че не само са довели княгинята от „Плискова“ (старата столица Плиска), а и че тя е била впечатляващо начетена. Тук е важно да отбележим, че за онази епоха начетеността е била рядко срещано явление дори сред мъжете, а за жените изобщо не е било характерно. И затова е невъзможно Елена-Олга да е обикновена варяжка или селянка - както ни убеждават тези, които променят фактите в историята на България. Тя е не само вярваща християнка, а и остава в историята с управленските си умения на държавник:
Приведоша ему (Игоря) жену из Плискова, имѣнемъ Олгу, остроумицу и коренъ и основание вѣре християнской и нашъ вождъ.  (Доведоха за него /за Игор/ жена от Плисков, именуема Олга, начетена и корен и основа на християнската вяра и наш вожд.)
Според изследователи Олга е нарекла основания от нея град на родния си Плиска. Проучванията показват, че първото поселение там изчезва напълно след унищожителен пожар, случил се около 860 г. Това е повече от 20 г.  преди раждането на княгинята, което може да се изчисли приблизително въз основа на сведенията за възрастта ѝ при посещението в Цариград през 945 или 957 г., когато тя вече е в напреднала възраст. Сватбата ѝ е през 903 г., а  кончината ѝ - на 11 юли 969 г. 

 Един от руските историци, поддържащи българския произход на княгиня Олга е Д. И. Иловайский, който в труда си "Вероятное происхождение св. княгини Ольги" пише, че тя е знатна българка, подхождаща на ранга на руския княз българска княгиня от старопрестолния град Плиска, притежаваща приписаните ѝ от летописите възпитание, християнски познания и държавни умения. Държавническите и дипломатическите си умения Олга проявява пълноценно през годините, в които тя управлява княжеството първоначално като наместник, а впоследствие и като регент. Княгинята дълбоко познава и умело пропагандира християнството, както пишат за нея, което е невъзможно да се изучи с една визита в Цариград, нито посредством случайни низши проповедници, а единствено чрез години на обучение, прекарани в някой християнски просветен център, какъвто по това време освен Константинопол и Рим, където не може да се обучава едно момиче от простолюдието, без това непременно да остави следа, е единствено българският царски двор или някой поддържан от подобен двор манастир, каквито на север от България няма. Това води до заключението, че княгиня Елена-Олга е внучка на Борис I, дъщеря на цар Симеон Велики или племенница на последния, родена от друг син или дъщеря на княз Борис I.

Не можем да пренебрегнем и една от най-интересните версии на други руски източници, че Олга е дъщеря на княз Владимир Расате, първородния син на цар Борис I и пръв престолонаследник. За разлика от баща си, Елена - родното българско християнско име на княгиня Олга, е силно отдадена на християнската религия и се ползва с доверието на дядо си Борис I и чичо си Симеон. Затова след детронирането на баща ѝ, поради опита му за възстановяване на езичеството в България, и възцаряването на Симеон I, Елена е изпратена в манастир. 

По това време в двореца в Плиска идват пратеници от Киев, които договарят жена с царска кръв за съпруга на княз Игор. 

Делегацията се води от Олег, водач на варяжката армия, дясна ръка на княза и един от най-влиятелните мъже в Киев. Има сведения, че преди да гостува в българската столица, делегацията е посетила със същата цел императорския двор в Константинопол, където не били благосклонни към предложението да се сродят с Киев. 

В същото време Олег не е имал голям избор за договаряне на царска дъщеря от престижен род за жена на княза, освен от България – една от трите най-силни по това време държави в Европа. А пък и изборът на княгиня от държава – главен опонент на Източната римска империя, се оказва и един вид отмъщение за отказа на ромеите да се сродят с Киев. 

Един от мотивите на цар Симеон I да даде княгиня Елена за жена на княз Игор е осигуряване на северната граница срещу все по-нарастващата мощ на младата Киевска държава. 

Според източниците това важно събитие за Киев е посочено като пристигането на „Олгову невесту“, т.е. невестата, която доведе Олег. Това с времето е довело до премодификацията на името, с което българската княгиня Елена е станала популярна сред руснаците „Олгову“ – „Олгу“ – Олга. Тук следват още много интересни факти от последвалия ѝ живот в Русия и връзката ѝ с България. 

По време на брака Олга прави опити да покръсти княз Игор и Киев. Въпреки, че постига някакви успехи, тя се изправя пред силната съпротива от мнозинството от народа, армията и княжеския двор, които още не са готови да се християнизират. 

Не случайно тя избира името, с което кръщава своя син – Светослав, т.е. човек, който слави светлината. 

Той обаче не става християнин, но пък не забравя българския си царски произход и отнетия насилствено трон на дядо му Владимир Расате. Това е една от версиите той да има претенции към престола на България. От неуспеха му в това начинание се възползва византийският император Йоан I Цимисхи, който отблъсква киевския княз от земите на България, за да ги запази за себе си. 

Малцина историци днес пишат на тази тема. Всички знаме защо. 

Но пък не бива да подценяваме още един факт за българската връзка на Светослав - тоя съхранява спомена за дядо си, като кръщава сина си на негово име – Владимир. Още повече, че княз Владимир I, който видимо е бил под влиянието на баба си Олга, чието възпитание получава, постепенно става ревнив християнин и успява на свой ред успешно да довърши покръстването на Киев.

 Независимо че е християнин, той има много жени и наложници по стара езическа традиция. Една от съпругите му също е българка (Милолика – Анна) с благороднически произход, православна християнка, по примера на дядо му Игор. Кръщава най-големия си син с името Борис в чест на прадядо си – княз Борис I. Борис и брат му Глеб, родени от същата тази българка, са християни. 

Те обаче са убити от братята си езичници, родени от другите жени на Владимир, при дворцов преврат, целящ връщането на езичничеството в Киев. Така те стават първите киевски светци-мъченици, умрели за православната християнска вяра. 

До края на дните си Олга не забравя родната си Плиска - тя основава град със същото име, който е първият християнски град в Русия според някои източници. Руснаците го наричали тогава Плисков (от Плиска – Плисков, както се образуват фамилните имена в славянските езици), което с годините преминало в днешния Псков – град, известен с множеството си църкви. 

С огромната си роля за християнизирането на Киев българската княгиня Олга е провъзгласена за светица и се почита изключително много в Русия, заради огромните ѝ заслуги във формирането и духовното съзряване на нацията и държавата.