Защо намираме топоними БЪЛГАРИ в цяла Европа, Ватикана отрежда земите на българите по родово право

Тезата на продажните официални историци, на които плащаме заплатите от десетилетия, че предците ни са смес от българи, дошли с Аспарух на земите ни - (дори не смеят да напишат в учебниците ни, че идва от района на днешна Украйна - където намираме и могилата на Кубрат, а не от Азия) местни? траки, рояк славяни?, поражда редица въпроси.

Един от тях е - Защо не оставят топоними траки и славяни, а топоними българи намираме къде ли не? Защо не правят държави с името Тракия и Славяния? Да не се бърка със СЛОВЕНИ - слово и Бог са синоними за предците ни, а името на народа ни е БОГАРИ - Божий народ. 

Ето пример за агресивна смяна на български топоними в съседна Гърция, в която преди 100 години са живеели милиони българи, дали имената на градове и села. Почти всяко семейство, включително и моето, има роднини-бежанци от Беломорието. Дядо ми е от Кавала и с цялото семейство се е преселил в България заради гръцката агресия срещу нас. 

Смяната на топонимите в Гърция е систематична подмяна на негръцки географски и топографски такива с гръцки, като част от политиката и идеологията на Погърчване. 
Основна част от сменените такива от 30-те години на XIX век до 1998 г. са с българска етимология, а основанието е, че те са „варварски“. Повечето от промените на географските и топографските имена са в Северна Гърция, а друга – в Континентална Гърция, на арванитските селища. Тези имена масово са заместени с имена от Класическа Гърция.
Използването на негръцките имена и топоними е наказуемо съгласно гръцкото законодателство.

Самоопределяли ли са се предците ни като траки? Или славяни? Нали вече и на децата е ясно, че  българите сме местно население, описано още по времето на Троянската война. Кубрат къде го откриваме със Стара Велика България? В Полтава, днешна Украйна - на границата с Римската империя, заробила предците ни. Аспарух и братята му какво правят? Освобождават народа си от римското робство - те не идват при чужд народ - защо иначе да навлизат в определени части на Европа и местното население да ги приеме като свои?  И защо след това ИРИ плаща данък на българите, а папата векове наред решава спора с нашествията по земите ни с аргумента, че ТАЗИ ЗЕМЯ ПРИНАДЛЕЖИ НА БЪЛГАРИТЕ ПО РОДОВО ПРАВО! 

Цитирам Анастасий Библеотекар - главен библиотекар на Ватикана, назначен от папа Адриан II.

Описвайки сблъсъците на старите българи с римските легиони през 378 г. той заявява пред Цариградския Вселенски Събор в 869-870 г.: „Българите, които по родово право завзеха родината си”. 

Виж оригинала тук: РОДОВОТО ПРАВО - Anastasius Bibliothecarius, Chronographia tripertita, ЛИБИ, II, cтр. 191.

Понятията РОДОВО ПРАВО и СВОИТЕ ЗЕМИ доказват, че българите са били изконните притежатели на тези обширни области, т.е. предците ни са местно население, а римляните са поредните, които ги завладяват и заробват. 
Тези думи на Анастасий Библеотекар  пред вселенския събор, които нашите историци упорито отказват да ползват в доказването на произхода ни, разбиват измамните теории, че българите са пришълци на Балканите. И понеже няма как да го премахнат от римските документи, нашите родоотстъпни историци правят уникално извращение в превода.

Цитирам:

 На вселенския събор Анастасий Библеотекар казва:
„Bulgares, qui iure gentile patriam suam subiugantes“, което дума по дума означава: „Българите, които по родово право подчиниха родината си“

Изразът iure gentile означава семейно, РОДОВО ПРАВО е „преведен“ като, забележете: „варварско право“?!?
Анастасий Библиотекар не само казва, че българите обединили земите си по родовото право, но и допълва, че освободителите на споменатите територии дошли от Скития. По време на римското нашествие по нашите земи дедите ни, желаещи да запазят свободата си, бягат на север от Дунав - Скития (днешна Северна Добруджа). Забележете - не говори никъде за траки.

Точно от  този регион свободните скити извършват серия нападения срещу окупаторите -  едно от първите е през 69-та година след Христа. Докато едните воюват за освобождаване на земите ни, други мигрират чак до Британските острови и стават първи техни заселници още преди Христа, бягайки от робството на Рим - тема, която също не се обсъжда от официиалните продажни историци. 

 Хрониките показват, че през 152-158 има анти-римски въстания в Тракия и Дакия, а през 272-ра-275-та година император Аврелиян е принуден да изтегли римските колонисти от Дакия… Според Константин Багренородни по времето на Константин Велики Тракия е станала особена тема…и на бунтуващите се българи е дадена автономия. Сведението на Багренородни се потвърждава от Григорий Кодин, който пише, че Константин Велики построил (по скоро финансирал изграждането) в земите на скитите градовете Плискува, Перестлава, Дристра и Констанция.
Не е трудно да се види, че Плискува и Перестлава са Плиска и Преслав, чиито крепостни стени са изградени в доста различен от римския стил. Тъй като имената Плиска и Преслав са български това показва, че през 306-337 г. е имало българи на юг от река Дунав и те не спират да се бунтуват векове наред до пълното освобождаване на родните земи. Важен етап от това освобождение е споменатото от Анастасий Библеотекар обединениe на Големия и Малкия Епир, Дардания и т.н. през 364-378 година.

Историята на предците ни е белязана с редуване на славни епохи с разцвет на духовност и държавност, без заробване на други народи и епохи на робство от персийски, римски, отомански, съветски и други империи. Както знаем и от последните катаклизми в родната ни земя, една част остават и воюват за свободата ни, други - емигрират в цял свят. Към днешна дата над 3 милиона българи са извън границата, при около 6 милиона останали да пазят святата земя. 

Тези миграции в трудните епохи за предците ни обясняват, защо те са бягали от святата земя, но където и да отидат са оставяли името българи - не траки, не славяни, нали? Ето част от тези топоними в някои от държавите, свързани с историята ни. 

Ето малка част от топонимите Българи в държави, които са свързани с предците ни: 

Албания - Булгарец, село в община Корча;
Булгер, село в община Мирдита.
Беларус - Болгари, село в Пински район, Брестка област.
България - Българаново, село в Област Търговище, до 1934 година Кадъмлар или Кадемлер;
Българево, село в Област Добрич, до 1942 година Гявур Суютчук;
Българене, село в Област Ловеч;
Българене, село в Област Плевен;
Българене, село в Област Стара Загора, до 1966 година Българени, до 1906 година Тюркмен махле;
Българи, село в Област Бургас, до 1912 година Вулгари с вариант Вургари;
Българи, село в Област Габрово, вариант Българите;
Българин, село в Област Хасково, до 1906 година Сюлеменчево;
Българка, село в Област Силистра, до 1952 година Полковник Боде, до 1942 Бръчма ени кьой;
Българка, връх в Стара планина;
Българка, природен парк в Източна Стара планина;
Българово, село в Област Бургас, старо име Урум ени кьой;
Българска Бела, вариант Бела българска, село във Врачанско, образувало заедно с Мало Бабино в 1942 година село Бели извор;
Българска Левка, паралелно име на село Левка, област Хасково;
Българска поляна, село в Област Хасково, до 1906 година Каур алан;
Българска чоба, име до 1878 година на село Чоба, слято в 1962 година с град Брезово;
Български извор, село в Област Ловеч, до 1934 година Турски извор;
Български караагач, име до 1934 година на село Тотлебен, област Плевен;
Български косуй или Косуй Българ, име до 1942 година на село Пожарево, област Силистра;
Български чердак, име до 1878 година на село Голям чардак, област Прловдив;
Българско Алагюн или Българ Алагюн, име до 1934 година на село Богданово, област Бургас;
Българско бейкьой, име до 1934 година на село Огнен, област Бургас;
Българско Габрово, име до 1912 година на село Габрово, област Кърджали;
Българско Габрово, вариант до 1912 година на името на село Габрово, област Благоевград;
Българско Оваджик, име до 1906 година на село Поляново, област Хасково
Малки Българени, село в Област Габрово, варианти Малко Българени, Българените
Българско Сливово, село в Област Велико Търново 
Българчево, село в Област Благоевград, до 1934 година Кърджиево 
Босна и Херцеговина - Бугар, село в община Бихач, Федерация Босна и Херцеговина.
Гърция - Бугариево, село в дем Илиджиево, Централна Македония, на гръцки от 1926 година Каравиас, от 1953 година Неа Месимврия;
Бугарин, старо име на село Кефалохори, дем Александрия, Централна Македония.
Булгаркьой, село в дем Димотика, Източна Македония и Тракия, на гръцки Елинохори;
Българска Саръджа, село в дем Гюмюрджина, Източна Македония и Тракия, на гръцки Каламокастро;
Българска Блаца, село в дем Костур, Западна Македония, до 1927 година на гръцки Βουλγαρομπλάτσι, Вулгароблаци, след това Оксиес;
Вулгарис, другото име на планината Зигос в Епир;
Вулгара, планина в Аграфа;
Вургарели, село в дем Централна Дзумерка, Епир, на гръцки Βουργαρέλι, до 1951 Βουλγαρέλι, Вулгарели, до 1980 Дросопиги;
Вулгари, малък остров от архипелага на Цикладите до остров Керос
Вулгарини, старо име на село Елафос, дем Агия
Вулгаро, старо име на село Рахони, остров Тасос
Вулгаро, село в дем Платанияс, остров Крит
Вулкария, езеро в Акарнания;
Вулгаро Анилио, връх в планината Аеторахи
Вулгара, връх в планината Алонорахи
Вулгара, връх в планината Каракамен (2005 m)
Вулгари, връх ютоизточно от Дякос (725 m)
Италия - Болгаре град и община в провинция Бергамо, регион Ломбардия;
Болгери град в провинция Ливорно, регион Тоскана;
Боргаро Торинезе град и община в провинция Торино, регион Пиемонт;
Булгарограсо град и и община в провинция Комо, регион Ломбардия;
Челе ди Булгерия село и община в провинция Салерно, регион Кампания.
Казахстан - Българка, село
Косово - Бугаричи, село край Митровица, на сръбски Сърбовац
Бугарски дуб, село край Митровица
Румъния - Булгарени, село в Трансилвания, Окръг Харгита с унгарско име Богарфалва;
Булгари, село в Трансилвания, Окръг Сълаж.
Русия - Болгар, град в Татарстан, Спаски район;
Болгар, село в Татарстан, Нижнекамски район;
Болгар, село в Татарстан, Спаски район;
Велики Болгар, разрушен град (край град Болгар), столица на Волжка България;
Болгари, село в Собински район, Владимирска област;
Болгари, село в Мари-Турекски район, Марий Эл;
Болгари, село в Мценски район, Орловска област;
Болгари, село в Охански район, Пермски край;
Болгари, село в Пермски район, Пермски край;
Булгар, село в Татишлински район, Башкортостан;
Булгар, село в Чекмагушевски район, Башкортостан;
Булгар, село в Лениногорски район, Татарстан.
Северна Македония - Бугарска чука, връх в Галичица.
Сърбия -Алба Булгарика (Alba Bulgarica), средновековна форма на името на Белград;
Бугаровце, засвидетелствана форма на името на село Букаревац, община Прешево 
Българска гора, (Silva Magna Bulgarica) областта от Белград до София
Българска Морава, река, вариант Бугар Морава, Южна Морава;
Българско Шилово, засвидетелствана форма на името на село Шилово, община Лебане;
Славуевац, община Прешево, със старо име Бугариня.
Турция - Булгаркьой, село във Вилает Одрин, Турция.
Булгарлар, село във Вилает Бурса, Турция.
Болкар даг, планина в Южна Турция, североизточно от Анталия.
Украйна - Болгарийка, днес на украински Зализничне, село в Болградки район на Одеска област;
Болград, град в Одеска област.
Франция - Бюгараш, село и връх.

Интересна е историята на добре познатия побратимен с Несебър град - Неа Месемврия. Вятърна мелница има и в центъра на Булгариево - днешна Неа Месемврия в Гърция (на снимката горе).

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 г., Булгариево (Bulgarievo) е посочено като село с 43 домакинства и 178 жители българи.
В 1900 г. според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Бугариово живеят 590 българи християни, които са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 г. в селото има 720 жители българи екзархисти, има и българско училище с учител Олга Михайлова от Солун.

Според преброяването от 1905 г. жителите са 355 -  българи екзархисти.
След Междусъюзническата война през 1913 година обаче селото остава в Гърция. Местните жители са подложени на репресии от гръцките власти, което принуждава голяма част от тях да се изселят в България, първоначално в Западна Тракия. През 1915 година в селото са заселени 80-90 семейства гърци бежанци от Тракия, а през 1920 година са настанени бежанци от Понт и Кавказ.
През лятото на 1925 година италианският кораб „Габриела“ докарва в Гърция 340 семейства от Несебър, 288 от които  се установяват в Бугариево. От 1928 година Бугариево е представено като смесено местно-бежанско село с 356 бежански семейства и 1293 жители бежанци. От 1953 година селото  вече се нарича  Неа Месемврия, в превод Нов Несебър. То е известно с виното и ципурото си.
Както намираме планина Булгария в южна Италия, такава намираме и в Гърция. Вулгара (1687 м.) - тя се издига в  североизточната част на сравнително ниското  било Трохалос, и има три  върха над 1500 м. Открива невероятна гледка към северозападната страна на планината Олимп (Рема и Копси Наум, Митикас и Стефани от Казания, Сколио и др.). 

Вулгара (на гръцки: Βουλγάρα; в превод: Българска) е планина в Аграфа, южен Пинд. Гръцката пропаганда обяснява етимологията на името на планината с  установяването  на воините на Самуил след битката при Сперхей. Което не е аргумент, тъй като и гърците признават открития на остров Свети Ахил гроб на Българския цар в една от най-големите базилики от неговата епоха. Български църкви от времето на Борис Първи и следващите ни царе също откриваме в цяла днешна Гърция и Албания.

Интересна е историята и на едно градче в северна Италия -  Бо̀лгаре (на италиански: Bolgare; на ломбардски: Bòlgher, Болгер) това е  община  в провинция Бергамо, регион Ломбардия. Разположено е на 199 m надморска височина, а населението  е 6189 души към 2017 г.  Според историци връзката му с България е заради българите, които са го населили  през 6 век. През октомври 2021 г. в градчето е открита улица с името на Апостола на свободата – Васил Левски.
Любопитна е историята и на френското селище Бюгараш (на френски: Bugarach, на окситански Burgarag)  и на едноименния връх (1230 m) до него, в регион Лангедок-Русийон, департамент Од, кантон Куиз, окръг Лиму. Има постоянното население около 200 жители (2011 г.), а най-близкият по-голям град e Каркасон на 38 km.
Древното селище в Лангедок за пръв път писмено е споменато още през 889 г. като „Villa Burgaragio“ и запазва името си практически непроменено през следващите векове. Регионът е присъединен към Франция едва през 1271 г., след като е завоюван от Албигойския кръстоносен поход.
Езотерични легенди се свързват със  селото и със стръмния планински връх - за древни знания и енергии, събиращи са на свещеното място, за явления на извънземни обекти, за езотерично християнство, за ордена на тамплиерите, за прословутия свещен граал, скрит тук и пр. 

През 60-те и 70-те години на ХХ век връх Бюгараш става популярно място за хипи движението, а в края на  20 век добива още популярност сред последователите на „Ню ейдж“ които вярват, че планината е център на мистични сили. Мистериите продължават и в новото хилядотетие - местните вярват, че при преобръщането на света (Апокалипсис), „предречено“ в календара на маите в края на 2012 г. това е единственото благодатно място на цялата планета.

Едно проучване на Патриция Кирилова