ЗАЩО БЪЛГАРИТЕ ИСКАТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЛЪЖИТЕ В ИСТОРИЯТА НИ - ЗАПЛАХА ЗА НАЦИОНАЛНАТА НИ СИГУРНОСТ

През последните години все повече българи настояват за наказателна отговорност на всеки, който умишлено цели да промени фактите за древната ни и средновековна история, като с това се превръща в реална заплаха за националната ни сигурност и идентичност. 

Сред умишлените лъжи на тъй наречените пишман учени, които дирижират и информацията в учебниците на децата ни, е тюркският ни произход и съответно титлите хан и кан на царете ни. Да не говорим за славянската писменост и напъните траките да са различни от българите. 

Докато пишман-историците затварят умишлено очите си за признатите исторически хроники, ще цитирам един от водещите средновековни хронисти, описвал важни факти от българската история - 

монахът Зигеберт от бенедектинския манастир при днешния град Жамблу (фр. Gembloux, лат. Gemblacum) в Белгия (регион Валония). Той е един от най-забележителните и разностранни автори на XI – XII век.  В Хрониката на Зигеберт се съдържат сведения за българите, като част от тях досега не са познати от други средновековни източници. Въпреки уникалността на тeзи сведения, в съвременната българска историческа наука те рядко се използват или коментират. Липсата на изследвания за сведенията за българите в хрониката на Зигеберт Гемблаценски е една неоправдана празнина в българската медиевистика. Част от информацията в това средновековно съчинение има уникален характер и заслужава специално проучване, за да може да бъде направена по-обективна оценка за нейната евентуална достоверност, посочват авторите на CHRONICA OF SIGEBERTAND HIS RECORDS ABOUTTHE BULGARIANS FOR THE PERIOD 680 – 820 A.D. - Stoyan MIHAYLOV, Pepa LUNGAROVA. Цитирам: 

Хрониката на Зигеберт Гемблаценски е  добре познат средновековен исторически труд и може да се разглежда като най-популярното произведение на този автор. По своето съдържание тя е от групата на универсалните хроники и представя информация за събития от цялата територия на бившата римска империя (Европа, Северна Африка и Предна Азия) за повече от седем столетия. Известни са 65 ръкописа на хрониката, от които 44 са запазени до наши дни [Еncyclopedia, 2010, p. 1358].

Негативното отношение към труда на Зигеберт е наложено още от В. Златарски. А в  поредицата „Извори за българската история“ оценката на М. Войнов за съчинението на Зигеберт също е по-скоро негативна, без да се дава специален коментар за уникалния характер на част от представените известия [Войнов, 1965, с. 40]. В изследвания по средновековна българска история от хрониката на Зигеберт обикновено се цитират отделни сведения, чието съдържание се среща и в други извори [История, II, с. 110, 117 – 118]. 

Без да изпадаме в детайли на кои чужди интереси пречи истинската ни история - мнозина са откраднали от нея, за да напомпат изуствено националния си имидж и историческа значимост, с което допълнително е заплашена националната ни сигурност и идентичност, цитирам Зигеберт, който преди векове е категоричен, че българите нямат връзка с тюрските племена. 

Малцина българи знаят, че бесарабските ни братя и грамотни родолюбци, сред които и моя милост, всяка година посещават този север, описан от хроникьора, за да почетат паметта на великия император на империята Стара Велика България Кубрат (на снимката). С паметна плоча в Полтава, днешна Украйна е отбелязано мястото, където преди повече от 100 години руски археолог открива най-богатото царско погребение от средновековието. 

Защо в нашите учебници пишман-историците не са написали ред за този велик държавник, наречен от същите продажници "хан" - титла, която не намираме за нашите царе в нито един артефакт, остава загадка. Всъщност - ясно е, че са възнаградени щедро от чужди държави, за да се гаврят с величието на древната ни история. И да възпитават поколения българи в нихилизъм и липса на национално самосъзнание. Тоест - тотови емигранти. Знаете ли защо историците затварят очи и за други очевадни факти - като походът на Атила, също дошъл от северните ни земи, тоест днешна Украйна, за да освободи арийските племена, вкл. БолгАриите от робството на римската империя. И ако този поход не е постигнал целта си, векове по-късно синовете на Кубрат успяват и с това слагат край на близо 8 вековното робство по земите ни.
Редица хроникьори пишат през вековете за Велика България, но историците ни остават слепи и глухи и за тях. Цитирам: 

Стара Велика България (на гръцки: Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία, ἣ παλαιά μεγάλη Βουλγαρία hē palaia megalē Boulgaria; на латински: Magna Bulgaria,  византийски: Παλαιά Μεγάλη Βουλγαρία, Palaiá Megálē Boulgaría) е ранносредновековна държава с владетели Кубрат и Батбаян, съществувала  в зоната на северното Причерноморие – днешна Украйна и Южна Русия. В някои източници Фанагория се сочи като столица на държавата, според хрониката на Теофан Изповедник. Основните източници за историята на Велика България са хрониките на Йоан Никиуски от VI век и по-късно на патриарх Никифор и Теофан Изповедник, писани в началото на IX век, като се предполага, че и двете са използвали общ по-ранен първоизточник.
Някои подробности за Кубрат и отношенията му с Империята се съдържат в етиопски превод на хрониката на Йоан Никиуски, а прабългарските племена през VII век са изброени в арменската географска книга „Ашхарацуйц“. Унищожаването на Велика България е описано в запазено писмо от известната Кеймбриджка преписка на хазарския хаган Йосиф.

В хрониката на Йоан Никиуски, която през 1918 г. се ползва от Васил Златарски, са дадени сведения за българския владетел Кубрат, които допълват образа му от хрониката на Теофан Изповедник от IX век. Именно епископ Йоан дава сведенията, че в младостта си Кубрат е бил покръстен в християнската вяра и отрасъл в обкръжението на Ираклий. Очевидно сведенията за Кубрат в летописа на Патриарх Никифор от IX в., които отсъстват при Теофан, са във връзка със сведенията, които е имало за Кубрат дотогава, части от които хрониката на Йоан Никиуски също е съхранила.

Какво покръстване при цар Борис тогава учим в нашите учебници? Кой ще носи отговорност за безумията в тях? 

Значи покръстеният в Цариград Кубрат, описан като патриций от хроникьорите, никъде не откриваме да е "хан" или "кан". Защо ли? На какво основание се ханосват българските владетели от пишман-историците ни? Където и да търсите доказателства за подобна титла, няма да откриете. В надписи от първата половина на IX в. откриваме за българския владетел Омуртаг и за сина му Маламир титлата „кана(с)убиги“, която експерти приемат за ранна форма на Княз, но не и за хан/кан. 

Владетелят на Стара Велика България Кубрат притежава римска титла патриций, а внукът му Тервел кесар - Цезар, Цар. От всичко това е видно, че в един период управляващата династия е с царски титли, а при смяната им с маджарите Крум и Омуртаг титлата е ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ.

 Дори срещаме архонт при Крум - което отново не е хан, нито кан. В надпис върху надгробна ара, намерен край с. Маломирово, Ямболско, описващ войната на Крум с Византия, е използвана титлата ΑΡΧΟΗ ΥΒΗΓΗ. 

Борис I става МНХАНЛЪ ВЕЛНКІН KNZZЪ БОЛГАРСКІН (Михаил, великий княз болгарский). В Именника на българските ханове, който е запазен в късни средновековни преписи на руска редакция, владетелите на Стара Велика България, и споменатите от владетелите на Дунавска България са наречени също така „князе“.

Да се върнем отново към хрониките на средновековните текстове на Зегиберт, които се допълват и от друг хроникьор - Алберих, и да видим още една титла, прибавяна към имената на българските владетели. За целия описан период от 6 до 9 век се използва отново титла, различна от азиатските хан и кан. И двамата използват термина DOMINATUR - със значение „Възцарил се“ или „Царувал“. Както и REGNAT. Това ясно се вижда от направената проверка в сайта dmgh.de, където има вградена търсачка, позволяваща търсенето на ключова дума в повече от 300 тома с хроники. Терминът DOMINATUR дава рузултат в 126 тома, като формулата - име на владетел – име на народ – DOMINATUR се появи само в хрониките на Зигеберт и Алберих. Още по-кратка версия на сведението има само в хрониката в раздел Scriptores rerum Germanicarum in usum scholarum separatim editi, том 4 Annales Altahenses maiores, хроника Auctore Wolfherio Hildesheimensi, гласящо – 708 Pipinus Dominatur.

Формула: име на владетел – име на народ – DOMINATUR се среща общо в четири хроники - Chronicon Sigeberti ( 1513), Continens Potissimum Chronicon Alberici Monachi trium Fontium ( 1698), Patrologiae cursus completus / HELINANDI FRICIDI MONTIS MONACHI (1853), Corpus chronicorum Flandriae /CHRONICON BALDUINI NINOVIENSIS. (1841).

Ето и хрониката на Зигеберг за 680 година - идването на българите на юг от Дунав с рекс Батайас?  
Gens Bulgarorum, quae et ipsa a Scithia egrediens passim debachabatur, per Thraciam Bathaia duce grassatur. Quibus Constantini imperatoris occurens exercitus, ab eis turpiter fugatus, graviter est attritus; et adeo per Romanam rem publicam eorum invaluit excursus, ut imperator pace cum eis facta, annua pacta eis praebere sit coactus (326, 60 – 62)4 . Ab hinc regnum Bulgarorum adnotandum est , quorum rex Bathaias erat (326, 66 – 327, 1).

Племето на българите, самото то, идващо от Скития, върлуваше надлъж и нашир и се скиташе из Тракия начело с вожда Батайас. Срещу тях изпречилата се войска на император Константин бе позорно обърната в бягство и понесе тежко поражение; и до такава степен тяхното нахлуване из Римската държава се усили, че императорът бе принуден, след като сключи мир с тях, да им предложи ежегоден данък. Оттук трябва да се отбелязва царството на българите, чийто владетел беше Батайас.

 Ни звук, ни стон от нашите историци по това име, което е доста различно от ИспеРих - съвпада само титлата рекс-рих. 

Продължаваме с хрониката 38 години по-късно: годината е 718: 

 Zuleymen amiras cum amireis suis et stolo navium paene trium milium Constantinopolim triennio obsidet27. Bulgares Saracenorum triginta milia perimunt (329, 66 – 67)28 .

Емир Зулеймeн със своите емири и с флота от почти три хиляди кораба обсажда Константинопол три години. Българите погубват трийсет хиляди сарацини.

Славната битка на кесар/цезар Тервел е отбелязана с тази загуба на сарацините и продължава историята на източната римска империя, която върви редом с нашата в тази хроника. Годината вече е 762: 

  A Constantino imperatore multi martyrizantur. Theletzis Constantino imperatore congressus, cum multo Bulgarum damno et opprobrio vincitur, et ob hoc a Bulgaribus reprobatus, cum principibus gentis ab eis perimitur. Sabinus Bulgaribus dominatur. Turci a Caspiis portis erumpentes, Armeniam infestant. In quorum patria cum antiquo tempore pestilentia orta fuisset, suasu christianorum in modum crucis se totonderunt, et quia per hoc signum salus patriae reddita fuerat, hunc ritum tondendi tenuerunt (333, 5 – 9). 

Мнозина са убити като мъченици за християнската вяра от император Константин. Телецис /български владетел/ се сражава с император Константин, победен е с голяма за българите загуба и позор, и обвинен за това от българите, е убит от тях заедно с първенците на страната. Сабин управлява над българите. Тюрките, втурвайки се от Каспийските порти, застрашават Армения. В тяхната родина, понеже от много време беше избухнала чума, по съвет на християните се обръснаха на кръст, и понеже чрез този знак се възвърна спасението на родината, поддържаха този обичай на бръснене.

Както виждаме още една хроника за българската история, за която пишман историците ни са слепи. Докато повтарят мантрата за тюркския ни произход, тук не само тюрките нямат отношение към българите, а дори се бръснат на кръст, по съвет на християни?! Следва още едно интересно събитие в историята ни - годината е  778. 

Thelericus Bulgar ad Leonem imperatorem fugit; quem baptizatum imperator patritium facit. Chardamus Bulgaribus dominatur. Constantinopoli quidam lapideam auream invenit et in ea virum iacentem cum hac sciptura: Christus nascetur ex virgine Maria, et credo in eum. Sub Constantino et Hyrene imperatoribus, o sol, iterum me videbis. 

 Българинът Телерик бяга при император Лъв; императорът го кръщава и го прави патриций. Кардам управлява българите. В Константинопол някакъв човек намира каменен саркофаг с лежащ в него мъж със следния надпис: Христос ще се роди от дева Мария и аз вярвам в него. При управлението на императорите Константин и Хирене, о слънце, ще ме видиш отново. 

Защо чак в 8-ми век хронистът пише нещо подобно за Христос и дева Мария, остава загадка. Тук вече и мъглата около летоброенето преди и след Христос може да бъда анализирана.  Следва още една част от неразказаната българска история - годината е 810:

 Nicephorus imperator Bulgariam ingreditur; et quia victoriae temperare nescivit, a Bulgaribus cum multo senatori ordinis numero perimitur. Stauratius filius eius post eum anno uno imperat. 

Император Никифор напада България; понеже искаше невъздържано победата, бе убит от българите заедно с голям брой сенатори. Синът му Ставраций след него управлява една година.

 След като не открихме нито един източник за титла хан или кан на българските владетели, да видим как се пръква на бял свят тюркската теория за произхода ни. Оказва се, че това са отново свободни съчинения на разни писачи и то едва от 18-ти век. Първи носител на тази измишльотина е шведският изследовател Йохан Филип фон Страленберг, който попада в руски плен и е заточен в Сибир през 1709 г и решава да прави връзка между етнонима „българи“ с р. Волга и гр. Булгар, както и с казанските татари. Неговият съвременник Василий Татишчев възприема тази идея и започва да я популяризира. Тя е възприета и от немските учени на руска служба Август Шльоцер и Йохан Кристиан фон Енгел, както и на шведа Йохан Тунман. Според тази теория българите са потомци на един от евразийските „тюрко-татарски“ народи. Под руско влияние Фон Енгел обобщава в съчинението си „История на българите в Мизия“ от 1797 г.  Части от Сибир и Средна Азия са наричани през периода от XIII до XIX век в Западна Европа Тартария, и са смятани за области обитавани от татари, като са свързвани с хунските, тюркските и монголските нашествия в Европа?! Шах и мат е положението.

Ако се чудите защо на руската имперска политика й е било нужно чужди автори да налагат едва в 18-ти век тезата за тюркския произход на българите, ще си отговорите като видите границите на Стара Велика България и причините за нейното разпадане. Границите са от най-северната точка на Сибир до Будапеща, а окупирането й е става заради съюза на хазарите с дивите финско-тюркски племена. А волжките българи, наречени от Сталин татари? И до днес искат да им бъде върнато името БОЛГАРИ. Както са казвали предците ни - Не си търсете произхода - той е в името ви. За този арийски произход четем и в изсследванията на Георги С. Раковски. 

И докато всичко това е лесно за доказване, възниква отново въпросът - защо официалната българска история е написана единствено в услуга на руските имперски амбиции, подкрепени и от гръцката машина за исторически манипулации. Защо няма нито един осъден за нанасяне на вреди на националната ни сигурност чрез един от основните стълбове за тази сигурност - културно-историческото ни наследство? Кой ще носи отговорност? Тепърва ще трябва гражданското ни общество да се заеме с тази основна за оцеляването ни тема. 

Автор Патриция Кирилова